времето е топло
усмихваш се и излизаш
вратата е прозореца от който падаш
***
Леглото е
моят истински любовник
покрит с кожата ти
пригладена нежно
Променливо време
тялото ти пада като снегове
ситни стъпки по него
сърцето – самотен скиор
по тъмната писта
***
Тялото ми - ледена пързалка под теб
Облизвам те
Слънцето блести
Отражението се забива в леда между нас
Кога ще си тук
До моето тяло не се стига с автобус
Влаковете не са денонощни
Ръцете ти не винаги ще ме докосват
Не можеш просто да преплуваш
Океана на няколко метра от спалнята
Целувката се дави в стъклена бутилка
Докато с език правиш кръгове
Грамофон
пускам звука на сълзите си
да те обичам повече отколкото мога
да те целувам от разстояние
в устните – игла
![Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]](../../../img/litclub3.gif)