Мартин Костов

всяка целувка – курва ти си като тях всяка рана от теб е лекарство за бъдещето което е мой мъртъв любовник

хероинът – животно което лази по кожата ми хапе ме и изсмуква детското в мен което ти не успя да преглътнеш и изплю

Без теб Животът е Оцветена наполовина Картичка А за останалата част Няма мастило Нито хартия Няма и художник Моят беше ти

очите ти са свят където сме боси и голи достатъчни за всичко недостатъчни да сме сами

Ти си котарак Който обичам да галя Докато заспива върху мен Дере ме Стиска врата ми Гледа луната Как гали зърната ми Облизва ги и Слиза надолу Защото е гладен

Треперя Когато ме пипаш Усещайки топлината Под завивките На девствената вечер с Късата коса и Вечните очи с Гладката кожа Галена от мен Неведнъж с Устни съм размазвал Залеза и Разхождал вятъра По тялото С ръцете си Не веднъж съм изсмуквал Отровата на слънцето от пръстите ти Не веднъж съм умирал И съм се раждал Отново

Плюеш Харесва ми Да те хапя Без да преглъщам И да ме хапеш Без да гълташ Да сме близо И далече Да усещам Вкуса ти Как се разтваряш В устата ми Като наркотик Към който имам абстиненция И всеки път да настръхвам Когато има разстояние Между нас

Без теб е пусто Във всяка стая Няма смисъл И във всеки хотел Няма стая Където да мога Да намеря покой Защото те няма Където да мога да седна И да затворя спокойно клепачите Които не са се докосвали от Дълго време Без теб Всяко легло е твърдо Като камък Независимо от пружината му Или топлият мъж в него Който ме чака да изляза от банята За да започне да ме ближе и чука Всяка завивка ме задушава Някак ми седи тежка Сякаш са ме покрили с цимент Без теб животът е празен Ти го запълваше с живот И на него му се живее

вече може само да я слушам как звучи и ми напомня на танците ни и на секундите в ръцете ти   докато пияни се целуваме ник кейв се кълне в любов измива ръцете си   звездите - те могат само да мечтаят за това   чувството което ме кара да прережа вените си и да изстискам течността в шибаното ти гърло е само мое

Сънувам Тих вятър в Очите ти плуват думи Кратък сън Кожата е цветна и моя Буден изгрев Прегръщаш ме и си отиваш Болна нощ До мен си и те искам Никъде и близо С теб докъдето има хоризонт В ръцете ти заспивам Уморен Надрусан и жаден За теб

чувствал ли си празнота като бутилка от която много мъже са отпивали по глътка чувствал ли си се несъвършен анти-идеал курва наркоман бездомник в сърцето ти еби му майката на живота изгубен уплашен оптимист грешник болен от рак парцал не за плочки а за света изтискай ме до последната капка за да попия в гробищната почва

Изяждам сърцето си Вена по вена И парче по парче Го тъпча в устата Която мирише На гнило месо Мирише на мен Всеки път преди да се облека И да си сложа миризмата с която ме обичаше Мирише на смърт Мирише на теб Мирише на гробища Мирише на пот Мирише на сперма Мирише на курви и педерасти Които не съм и никога няма да обичам Мирише на хероин и трева Мирише на метадон от спринцовка В шибаната ми уста директно Напъхан Като плъх в мазе Само че той живее там Ти не живееш в устата ми А в сърцето което вече изядох И те оставих бездомник