Мартин Костов

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

ТВОЯ

 

Мартин Костов

 

 

         Иска ти се да бъда твоя. Да бъда твоята кучка, да ме чукаш, да си играем, да пада яко секс. Всичките ти мисли и мечти да са реалност. Пич, няма начин. Всеки ден съм твоя в съзнанието ти.

 

         Седим един до друг, масата по средата настръхва, кафето ми се изсипва, лицето ти избледнява, подутината в гащите ти отчетливо се вижда. Времето навън е студено, вътре - почти колкото в стаята, малко по-топло. Проникваш в мен от разстояние, идвам, докосвам те, припадам, целуваш ме, и плъзгаш ръцете си по мен. Студената ми ръка пипа скулите ти, държа те за врата, докато ме наричаш кучка. Пускам музика, идвам над теб, и започвам да се клатя в ритъм с нея. Пръстите ми мачкат потната ти тениска. Стискам с нокти, свалям я със зъби, разкопчавам колана ти и го мятам на пода до кревата. Облизвам врата ти и започваш да трепериш. Шепнешком ми казваш да не спирам. Толкова сме възбудени, че започваме да дишаме тежко.

 

         Докато въртя задника си, на сантиметри от пениса ти, облизвам пак врата ти с вкус на пот. Мокър си, мокриш и мен. Потта ти се стича и влиза в порите на кожата ми. Допирам устните си до твоите, езика до горната ти устна, след което започвам да дера тялото ти. От болка и любов искам да ме чукаш. Да викам, да се моля да те няма и да бъдеш мой.

 

         Обръщам се с гръб към гърдите ти, докато ръцете ти са на моите. Пързалям се по теб. Тялото ти е като водна пързалка през януари. Ставам от теб, отивам на няколко метра и започвам да слизам надолу и да се издигам нагоре, опъвайки ръцете си, викайки те при мен, танцувам, докато все повече се възбуждаш. Гледаш ме, все едно никога преди не си виждал момиче.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. декември 2013 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]