ИНТ. КРИПТА - ДЕН

         Надя и Герасим слизат по стълбите, които водят до криптата под земята.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Да си проправяме път в тъмното. Като къртове! До това ни принизиха.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Те също се криха в тъмното дълго време, отче.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Бесове! Цялото това поколение е като обсебено.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Да. Обсебено от една идея.

         ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ГЕРАСИМ - ДЕН

         Надя и Герасим пият чай и похапват сухари около малката масичка в кабинета му.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Съжалявам, че не мога да ти предложа сладкиш или нещо друго. Взеха всичко останало.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Благодаря ви, отче.

         Герасим оставя чайника и поглежда Надя с любопитство.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Колко грубо от моя страна! Аз съм отец Герасим.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Надежда Константиновна.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Радвам се да се запознаем. Нямам много компания тези дни. Прогониха паството ми от мен. Хората не смеят да идват.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         И двамата сме нежелани, отче.

         ПАУЗА.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Казахте, че търсите нещо.

         Надя си поема дъх.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Не зная откъде да започна.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         От началото.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         (въздъхва с болка)

         Изгубена съм, отче. Мразя я, но не мога да се отърва от нея. Какво да сторя?

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Не от нея трябва да се отървеш - която и да е тя, - а от омразата си към нея. Омразата е причината за твоето страдание, не жената, за която ми говориш.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         А ако не мога? Ако се поддам на омразата?

         Герасим размисля.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Може да успееш да унищожиш човека, когото мразиш... но ще изгубиш себе си. Заедно с всичко, което се страхуваш, че тя може да ти вземе.

         Надя се вглежда в иконата на Богородица и младенеца на стената. Самотна сълза се стича по бузата й.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Бог ми отне толкова много вече.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Завистливият е вечно жаден, а душата му е пустиня.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Всичко се топи...

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         ...като мираж пред очите ти. Зная.

         В очите на Надя проблясва светлина - най-сетне човек, който я разбира.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Помогнете ми, отче.

         Надя поглежда пак иконата.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Имаше време, когато можехме да имаме дете. Той го искаше.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Мъжът ви ли?

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         (кимва)

         Владимир Илич.

         Герасим се отдръпва рязко и сбърчва вежди.

         Надя осъзнава, че е допуснала грешка.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Владимир Илич ли? Как е фамилното ви име?

         Герасим гледа Надя с подозрение и страх.

         Надя сваля забрадката си и го поглежда в очите.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Да, аз съм негова съучастница. Аз съм Крупская, жената на Ленин.

         Герасим е ужасѐн.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Какво искате от мен?

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Омръзна ми от лъжите му, отче. Изтърпях повече от всяка друга жена. Сега искам да го накарам да си плати. За всичко сторено!

         Герасим се прекръства.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Упътете ме.

         Очите на Надя святкат безпощадно.

         Герасим свежда поглед потресен.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Боя се, че грешно сте изтълкували моето предназначение, чадо. Не съм поставен нито да бъда съдия, нито да въздавам някому според заслугите.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Но той го заслужава. Моля ви, повярвайте ми!

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Опасно е да се месиш в чуждия житейски път. Никога не знаеш какво ще свържеш.

         Надя мига объркана.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Тук съм, за да призовавам към покаяние, да давам опрощение, да наставлявам изгубените души по пътя към изкуплението.

         Герасим взема пак чайника и сипва още чай на Надя.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Хапнете си сухар.

         Герасим оставя чайника и сяда удобно, взирайки се в Надя с любопитство.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Разкажете ми повече за вашия Владимир Илич.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         (въздъхва)

         Какво да ви разкажа?

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Всичко! Представям си що за човек е. Щом има дързостта да тури лицето си по плакатите на всяка сграда, да сложи името си в устата на всеки човек. Не спя спокойно нощем заради това име.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Много е зает.

         […]

         ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ГЕРАСИМ - ДЕН

         Надя излива душата си пред свещеника.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         И тя не е по-свестна! Майка е - къде е чувството й за отговорност към семейството?

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Революцията раздели много семейства. Моля се Бог да вразуми народа ни всеки ден.

         Надя се навежда напред в злобата си.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Трябва да им дадем хубав урок. Трябва... трябва...

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Не.

         Надя отпуска ръце фрустрирана.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Отмъщението е престъпление като всяко друго. Към него те тласка омразата с единствен край самоунищожение.

         Надя навежда поглед засрамена.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Всеки човек може да унищожава. Ала за да градиш... За да градиш, се иска Соломонова провидливост. Кой камък ще устои на времето и кой ще се превърне в прах?

         […]

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Защо настоявате да бъдем милостиви? Огледайте се.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Защото иначе не сме по-различни от нашите палачи. Ще ни се отмери с такава мяра, с каквато мерим. Запомнете го.

         Надя разсъждава мълчаливо над казаното.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Никой не знае силите си, преди съдбата да го срещне с изпитание. Вашето изпитание предстои, Надежда Константиновна.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Откъде знаете?

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Вслушай се. Искам да съм сигурен, че ще ме разбереш.

         Отец Герасим спира и я поглежда в очите.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Ако не отмъстиш за оскърблението, нанесено ти от мъжа ти, ще доживееш да видиш неговото наказание.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         А ако отмъстя?

         Отец Герасим въздъхва с болка.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Тогава жената, която мразиш, ще те преследва, докато не изкупиш греха си към нея.

         В очите на отец Герасим избиват сълзи.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Не ти трябва да разбираш, чадо. Не ти трябва!

         Надя поглежда Герасим със съмнение.

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

         Минал съм пътя ти много преди теб. Само смирението може да те спаси.

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

         Господи...

прочети предишния откъс | продължи