От обратната страна

Мирослав Христов

Да повлечеш след себе си канавките, сляпо да падаш в насрещно движение, по рамките на очилата, по скафандър, там където си бил и си се раждал, когато изстискан като лимон от очи и с кожа покрита с лепкава горчилка – има гравитация от обратната страна. Наслаждавай се на самота, единична, празна смокинена празнота. Намери в листата си по нещо за всеки момент, за всеки погледни – и ако можеш загуби, елиминирай, вкамени всички представи за това и онова, което те обръща, носи и въвлича в късен призрачен портрет, когато покрити са с мъх клепачите и по препълнените кофи са кацнали чайки. Не се надявай, няма лесно да съзреш невидимото сърце, което се блъска и жъне в твоето чело, заради дебелата стена и рафтовете с книги, фаянса в твоята кухня, където милосърдно вярваш и за които се грижиш като истински чиновник, то не изниква и не расте (там където само твоите деца са надничали).

 

Отсам мрежите и мегафоните, заслушани в красив и плътен глас, сме еднакво престорени на мълчаливи риби. Ето тук избираме да станем капитани на плаващите чувства, преоткрили континенти в себе си, с изгубени карти, но с една дама купа. Заспиваме в плътта, няма вече лято, нито зима. Само един единствен незавършен ден, повличащ ни до последната отворена църква. Там, на прага ще кръстоса по женски крака и ще ни подхвърли ключ за тайната - вход за топлата утроба, в която ще спуснем котви.

 

 

 

 

 

върни се | продължи