рембо тусирол дрехи вълни копчета бизнес
(лято в 3 части)

Мирослав Христов

I

 

филма за Рембо
в периода когато е продавал оръжие
а после влак и път
с търговска цел
на място без обозначения
с битници и кривогледство
ставам всеки ден,
за да изскачвам по една скала
с вятърът, който буди вълнисти очи

 

под смокинята
оставам насаме
с липсата на роля
с Лу Сюн и някой разказ без глава
със самовглъбеният и благонравен Жельо

 

а после Лъче Марин пее и крещи
събаря хорските прегради
с рими тръби въглища в летни печки
и музика
пред банки и магазини за кафе
и продавачки вгледани
в основната рима
на тримата на паважа, които гърмят
с оръжия, но мелодии вместо куршуми
седнали на летящо килимче,
намерено в кофата

 

търговията е борба
вземаш решение да достигнеш целта
въпреки всичко
можеш да водиш подобен живот
да бъдеш упорит и гладен
и да пиеш ром, водка и нес кафе разтворено в бира
да преглъщаш с развалени зъби
супата живот и обелката нощ
и гларусът и изрусеното момиче на балкона
и побърканите хора в мрежите
и рибата
и огледалата
подсолената кожа
и мисълта
за богатство
за бог-адство ....

 

 

 

II

 

…а после планина, където е студено и вали,
но не отвътре, а навън
с музика и кал и езера,
с целия този шум
на съвършената симфония

 

 

 

III

 

(positioning me inside out, first aid coming to picture the wounds)

 

a в лятото има няколко, две три може би
горещи неща, като въглени и очи, които се смеят
и железни мостове, под които децата са черни
като замъглени луни в чашата, вместо лед
тя, се случва в песента,
и покойникът може да чуе как бие сърцето
отсам кафе машините и аптеките
и сиропите за кашлица, които изпиваме
защото кашляме много
и гърлото със застиналата буца пръст
изгълтана онази вечер след другата
която изгълтахме... не помня вече

 

онзи сън
с цветна визия, на нов три де екран
предизвикан от самолетна или психическа катастрофа
и ятата от птици-скитници и свидетели
на съновиденията

 

спим в един чувал и споделяме видяното
а на сутринта ядем грозде, аз се къпя
ще потеглим все накъдето сме тръгнали, нали?,
ще ни спрат на някоя граница, където концертът е свършил
а после време ще убиваме и ще доизяждаме храната

 

i hear the sound of drums on a melody
i hear the time has come
(колапс изкривен във времето, пространствено
шоков удар по гръбнака на светския паразит
по туристическия вирус, по шикозния гримиран слон
зад паравана парчета месо и карнавална музика
папагали змии и хермафродити
чути в обертона, музикалния съпровод на един разпадащ се свят)

 

краката ми настъпват бодилите щастливи откъснати от тях
отпиват от бутилката, до пристанищата в нас и извън нас
заспиваме
и се събуждаме,
за да заспим отново
някой ден
ще се събуждаме
без да спираме

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи