една муха на прозореца

Мирослав Христов

I

 

обичам да те мразя
да правя синини
по краката ти и да
те хапя в ритъм
гледайки те
безпомощна
вярвайки си
на всичкото отгоре
мислейки си
че в това има смисъл

 

когато вярата в другия
ме е напуснала
а тя просто е
набързо скроена рима
която забавлява околните
и заглушава неразбралите
репликите си актьори
всички си мислят
че са прави и затова
съм единен в мнението си
с онзи, който е хвърлял
камъни по очилатите
(правоъгълни кални вратолишени позорници)

 

 

 

II

 

ето че ако си сам
и силен в отношението
към самия себе си
разголен откъм грешки и неволи
като един полудял Разколников
ми се иска да плюеш
върху запотените
от своята мазна правилност
лица
и да си мълча
и да се мъча
и нищо да не мисля
и да чувствам
любов и омраза
слети в едно
еретическо начало
което е по-свободно
от едностранчивата
кон-с-капащина
лишена
от добри обноски
и мъглява
в своите виждания
защото е избрала
да живее в лъжовен съюз
с причастия и местоимения
с мен и нея
с камъка в окото ти
искам да общувам
да разбера защо
си весел и тъжен
едновременно
сменил посоките
задал щастието
като ориентир
служещ безцелно
на преходност и страсти
(ха-ха, проповеднически врели-некипели)

 

 

 

III

 

аз съм положен на произвола
на случващото се
преминаващо граници
символи и идеи
аз вярвам
че има изход
и истината
би ми го показала
ако я помоля за това
значи все още съм жив
все още – но защо ли
въобще си мисля за теб
когато си просто един
празен силует
изпразвам върху теб
съдържанието си
усещам твоята суматоха
и моето безсилие

 

в течението на реката
бих те помолил за прошка
а ако имаше слух
щях да ти кажа,
че съм егоистичен
и ми се иска да те мразя
просто така –
едно безочливо своеволие.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи