да

Мирослав Христов

да спя отново на скалите
и когато нощем се прибирам
на скалното си легло
да ми се привиждат умиращи гларуси
вместо развявано от вятъра найлоново пликче

 

да се влюбвам и разлюбвам в теб
всеки ден да напускам твоите села и градове
да изпивам всичките ти кръчми
да ходя гладен пиян и щастлив
и да свидетелствам само на звездите
макар винаги да забравям къде са плеядите

 

да си непослушно дете с кални нозе
което не знае какво е наказание
да си открит и непринуден към сериозния свят
не е поличба а дарование

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи