Аз и кутия кибрит

Мирослав Христов

В памет на П.П.,
който беше клечка кибрит
влюбена в мрака ни.

 

 

разхождах се сам
в града
докато една
от многото нощи
преминаваше
през мен и света
нямаше никой
а стъпките ми
въобще не притесняваха
тишината.
пожелах
да осветя пътя си
но когато отворих
кутията кибрит
останах изумен
от гледката
в нея се бяха събрали
всички хора от града –
ето значи защо
бях сам в нощта

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи