голата Софи

Мирослав Христов

видях на градския площад
във фонтана да се къпе
една на вид добре обладана жена
която наричаха Софи

 

тя знаеше че всички
бели и червени лица
с които се е сресвала
или неприлично закопчавала
на които е продавала своите бедра
и многоточията зад името си
спят мокри в съня си
и я сънуват

 

тя знаеше защо зимата е пуснала корени
защо парковете и алеите са отдушници
защо просяците в подлезите са красиви
защо ангелите ходят боси на Женския

 

хората очевидно
сами я избираха
подсказваха й
с една извивка на устните
с една скъсана струна
и с леко притискане към гърдите й
че има интересни възможности
като тази да забравиш
че някога си бил влюбен в нея

 

когато през февруари времето е самотно
след девет вечерта
аз се разхождам под ръка
с голата Софи

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи