Птиците

Мирослав Христов

виждам
чувам
мълча си
изучавам
законите
на птиците
които летят безотговорно
над главата ми
над блока и антените
над леглото ми
вече цял час
откакто се смея

 

думите на молитвата
са прозорците през които
вали, излиза дима от цигарите
пускам си песен на Tricky

 

първият закон гласи:
събуждай се!

 

кафето е гъсто и плувам
в очите,
отворени широко
изгряват зениците
притаени в обвивката
на променливия Мен

 

втори закон:
мълчи!

 

вече повече от час
откакто се смея
забравям всичко, което съм знаел
за крилата им, ангелски,
не разбирам смисъла на летенето
а граници няма
все тая картина
        на жената с пищния бюст

 

трети закон:
вали!

 

захарта е полепнала
по сухите устни, пръсти
търсят тялото ми, то е до мен
значи не съм сам
имам с кого да играя
на криеница

 

дъждът напълни чашите
да пием,
за да порастнем!

 

четвърти закон:
огрявай!

 

песента продължава
да отронва листата
от клоните
от високо се виждам
в гнездото е топло,
отворил съм човка

 

петият закон:
лети!

 

продължавам да се смея

 

светът е обърната маса
на която сме откъснали краката
за да видим как е там долу,

 

в кухнята

 

готвачът се бори с птиците
които не искат
да свършат в KFC.

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи