лимони

Мирослав Христов

поезията не е събиране на миди по брега
нито събиране на трупове на делфини
макар трупът да е нещо близко до поета
нещо като вълните които умират от скуката му
докато той лежи пиян в 4 следобед на нудистки плаж
поетът е удавник оцелял по истинско чудо
който си мечтае за лимони
по здрач вълните са толкова големи
че зъбите му започват да тракат
той се събужда и вижда акостиралите
в пясъка кашони с надпис FRAGILE MADЕ IN CHINА
дали това са чувствата му
все още непроизведени в стихове
не това трябва да са лимони

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи