Следобеден сън

Мирослав Христов

Бях в бъдещето,
танцувах на една жп гара.
Събуждам се до теб,
поглеждам през прозореца двете про-
низани сърца на тъмносин фон.
Между
тях самолети.
Само аз и ти
в твоята стая,
която продължава да е стаята
на Ван Гог.
Наистина
важно е да научим стъпките
на бъдещия танц.
Иначе рискуваме да останем
без уши,
без стъпала ненарисувани,
или да изпуснем някой влак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи