Разместване

Мирослав Христов

Неприятно е но не съм отчаян.
Онова куче пред вратата на съседите
продължава да вие.
Знам, ще се върна в моята стая,
където събирам всичките си части
под оранжевото слънце,
което ми подари.
Там където се сглобяваме
с малките нощни птици,
с музиката до зори,
с хората от всякакви раси.
Снощи например дойде най-къдравата новозеландка.
Миналата седмица в Нова Зеландия имаше земетресение,
и там пластовете се разместват.
Сега съм тук –
ето че кучето спря да вие.
Чува се само дрънченето на веригата му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи