Обувки пред изгрев

- поема -

Мирослав Христов

Някой ден
ще оставя обувките си пред изгрев
и ще захвърля вратовръзките си
под някоя сянка
ще изхлузя тогава брадата си
и цяло състояние ще прахосам за една вечер
за да разбера как излязъл съм
от корема на моята майка
как напуснал съм бардаците
за да се прегръщам с кактуси

 

Някой ден
ще забравя името си
и светът цялостен и ням
ще се пръсне
като ябълка или граната
ще смели вътрешностите ми
за да ми покаже какво има от
вътре
и ще се посмея хубаво тогава
над учебник по биология
съзрял щампованото си лице
върху тениски с прозрачни йероглифи
и ще разбера тогава как отразявал съм се
в кората на дърветата
и в мивките и в паветата

 

Ще забравям защо
заболял е от нови болести света
а старите лекари са така гръмогласни
защо пъпната ми връв е около врата
и с тъмни очни кухини - пределно ясни очертания
ще се питам
обяснява ли ме този спомен
а това настояще римува ли ме
с бинт паве или коктейл Молотов

 

Някой ден
ще се видя гол жълтеникав и блед
подпрян на вратата на преддверията
на тази необяснима логика
тази сауна с 3 и 5 врати
и ще виждам колко малко ми е трябвало
за да напусна очертанията
на всички футболни игрища

 

Някой ден
ще пресметна сложната задача
с 2 и 3 и други цифри
ще ми помогнат префинените умове с изплезени езици
и ще доказвам тогава
всичко каквото било е
причината и следствието
ще доказвам
защо е една необяснимата логика
която е водела краката ми в тази посока
напред
и обратно
към началото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи