Действащи лица

ТЪРГОВЕЦ – мъж

АРТИСТ – жена

ЛЕШОЯД 1 – мъж

ЛЕШОЯД 2 – мъж

ПУСТИННИК 1 – мъж

ПУСТИННИК 2 – жена

^* Лешоядите и пустинниците могат да бъдат изиграни от двама актьори, независимо че са двойки мъж/мъж – мъж/жена.

СЦЕНА 1

(На сцената са ЛЕШОЯД 1 и ЛЕШОЯД 2 - облечени в стил „уличен промоутър на заведение“, носят пухени шапки на лешояди, но останалата част от облеклото е по-скоро в уличен, квартален стил; изглеждат слаби и окаяни. Опитват се да привлекат клиенти, подвиквайки заучени реплики, но без да звучат прекалено ентусиазирано. ЛЕШОЯД 1 седи на земята, ЛЕШОЯД 2 е изправен.)

ЛЕШОЯД 2: Болка за пясък! Тази седмица с бонус!

ЛЕШОЯД 1: Два допълнителни килограма пясък за всяка болка над 5 килопейна!

ЛЕШОЯД 2: За вашата мечта!

ЛЕШОЯД 1: За вашия бъдещ строеж!

ЛЕШОЯД 2: За вашата микропустиня в двора!

ЛЕШОЯД 1: За замъка на брега на морето!

ЛЕШОЯД 2: Зарадвайте любимия човек с двойна дюна.

ЛЕШОЯД 1: Вашата болка е капитал! Възползвайте се сега!

ЛЕШОЯД 2: Търгувайте днес, за да не тъгувате утре!

ЛЕШОЯД 1: Само тази седмица бонус - два килограма пясък!

ЛЕШОЯД 2: Не чакайте болката да отмине.

ЛЕШОЯД 1: Минете през борсата на ул. „Николай Лилиев“ 6!

(Край на заучените реплики. Вече сякаш са в обичайното си настроение, отегчено и малко абстинентно.)

ЛЕШОЯД 2: Омръзна ми да повтарям едно и също като някакъв папагал. Все едно не сме лешояди, а папагали.

(ПАУЗА)

ЛЕШОЯД 2: Днес въобще влизал ли е някой?

ЛЕШОЯД 1: Само куцата, докато ти беше за кафе.

ЛЕШОЯД 2: Пак ли?!

ЛЕШОЯД 1: Всякакви ги има.

ЛЕШОЯД 2: Никаква болка в коляното. Защо въобще се разкарва?

ЛЕШОЯД 1: Сигурно ѝ олеква, поне за малко.

ЛЕШОЯД 2: Отдавна не е имало нещо... по-тежко.

ЛЕШОЯД 1: Нямам сили да се изправя. Не са ни подхвърляли нищо от седмица. Ама тежко не бих ял...

ЛЕШОЯД 2: Оня ден, докато изкарваха контейнерите, падна едно парче. Беше тежка стока, жилава на вкус. Едвам се дъвчеше.

ЛЕШОЯД 1: Откъде знаеш, че е била тежка?

ЛЕШОЯД 2: Имаше знак на контейнера, като перка на акула. Цялата тая тежка болка, дето се продава на Глобалния пазар, нали отива за „големите риби“, дето приличали на шестокрили акули и били толкова големи, че закривали небето.

ЛЕШОЯД 1: Фейк е т`ва, казах ти. Големите риби са ангели – златни коси, сини очи, бяла кожа. Виждал съм ги на видео. Пеят много добре, точно преди нахранене.

ЛЕШОЯД 2: Абе не знам, ама вече ме тресе... За к`во сме им, ако не ни хранят?! Тая криза няма свършване.

(ПАУЗА)

ЛЕШОЯД 2: Предпочитам дребните болежки пред тежките!

ЛЕШОЯД 1: И без т`ва ни хранят само с мърша. Преди седмица к`во беше, зъбоболи, мигрени някви...

ЛЕШОЯД 2: Борсата ще фалира.

ЛЕШОЯД 1: Аз вече фалирах, кожа и кости съм. Всички ходят при конкуренцията. Тоя пясък не струва.

ЛЕШОЯД 2: А куцата защо се връща постоянно?

ЛЕШОЯД 1: Луда е.

(ПАУЗА)

ЛЕШОЯД 2: Една приятелка ми каза, че при тях набирали персонал. Имало и места за лешояди. Работело се на процент.

ЛЕШОЯД 1: Значи умираме от глад.

ЛЕШОЯД 2: Имат си клиентела.

ЛЕШОЯД 1: Всичко се променя много бързо. А и цялата тая кампания против търговията с болка...

(ПАУЗА. ЛЕШОЯД 1 се заглежда в далечината.)

ЛЕШОЯД 1: Трети ден виждам тая кола на отсрещния тротоар, жълтата. Шофьорът не слиза, гледа насам. Може да е пустинник.

ЛЕШОЯД 2: Може и да ти се привижда от глас. Казаха, че районът е защитен.

ЛЕШОЯД 1: Сещаш ли се за борсата на ъгъла на „Вазов“ и „Славейков“?

ЛЕШОЯД 2: Бившата печатница „Теодор Траянов“?

ЛЕШОЯД 1: Същата. Ударили са я миналата седмица.

ЛЕШОЯД 2: Лудница!... Ама к`во въображение имат само! Пустиня без болка!

ЛЕШОЯД 1: Гледах едно видео... Значи... първите пустинници били некви физици и създали теория, че в самото начало, след Голямото избухване... или там както му викаха, имало нещо като безкрайна райска пустиня без болка. В тая райска пустиня всички песъчинки били съвършени и от тях бил създаден човекът. Песъчинките били некви… интелигенти и те самите създали първия човек. После обаче всичко се разпаднало, щото хората яли някви развалени плодове от единственото дърво в пустинята. Станало им лошо и после... Май повръщаха и всичко ставаше на материя и антиматерия.

ЛЕШОЯД 2: Лудница!

ЛЕШОЯД 1: Пустинниците са болни мозъци. Фанатици.

ЛЕШОЯД 2: Винаги съм си мислел, че са комунисти.

ЛЕШОЯД 1: Представяш ли си – райска пустиня тука на Земята?!

ЛЕШОЯД 2: Лудница! Само какво въображение обаче! Да измислят всичко това…

ЛЕШОЯД 1: Не мога да разбера защо толкова хора ги харесват. Дават им пясъка си, прикриват ги. Говори се, че един ден цялата територия около града може да стане... Нали се сещаш... пустиня... Или както те я наричат – Пустония.

ЛЕШОЯД 2: Големите риби няма да го позволят.

ЛЕШОЯД 1: Въобще не им пука на тях. Уредили са си живота.

ЛЕШОЯД 2: Затова пеят като ангелски хор. Особено след хранене.

СЦЕНА 2

(Кабинетът на ТЪРГОВЕЦА. ТЪРГОВЕЦА седи зад бюрото си и чете книга. Върху бюрото има други книги, а зад него се виждат стелажи с медицински контейнери, наподобяващи хладилни камери. Влиза АРТИСТА, леко накуцва и се прикрепя с бастунче. ТЪРГОВЕЦА поставя прилежно разделителя между страниците и оставя книгата.)

ТЪРГОВЕЦА: А, редовният ни клиент! Радвам се, че отново сте тук. Попълнихте ли формуляра за отстъпки?

(АРТИСТА маха тапи от ушите си, ослушва се.)

АРТИСТА: Казахте ли нещо?

ТЪРГОВЕЦА: Попитах дали попълнихте формуляра за отстъпки?

АРТИСТА: Забравих. Следващият път.

ТЪРГОВЕЦА: Обичайното?

АРТИСТА: Да.

ТЪРГОВЕЦА: Нали знаете, че тази седмица имаме промоция?

АРТИСТА: Не е за моя случай.

ТЪРГОВЕЦА: Значи нямате друго освен обичайното?

АРТИСТ: Различно? Колко различно?

ТЪРГОВЕЦА: Много.

АРТИСТ: И да имам, не се продава. Само глупаците продават всичко. Или си мислите, че съм глупачка?

ТЪРГОВЕЦ: (смее се) Както казва Камю – „Човекът е единственото създание, което отказва да бъде себе си“.

(ТЪРГОВЕЦА си включва електронната цигара.)

АРТИСТА: О, екзистенциализъм? Това вече ви отива. Мислех си, че няма да излезете от Просвещението.

ТЪРГОВЕЦ: За мен всяко достижение на човешкия ум е ценно, а сред достиженията на човешката мисъл има истински бисери и съкровища... Относно хората, които продават всичко – всеки може да преследва мечтите си.

АРТИСТА: Искате да кажете миражи.

ТЪРГОВЕЦА: Е, радвам се, че днес сте склонна да разговаряте.

(ПАУЗА)

ТЪРГОВЕЦА: Е, май не сте съвсем склонна.

АРТИСТА: Шшт, тихо! Чувате ли?

ТЪРГОВЕЦА: (ослушва се) Автомобил?

(АРТИСТА поклаща отрицателно глава.)

ТЪРГОВЕЦ: Детски викове?... Сирена?

(АРТИСТА поклаща отчаяно глава.)

ТЪРГОВЕЦА: Вие чувате... гласове? Глас?... Гласът на пустинята?

(АРТИСТА поклаща глава в знак на повърждение със сериозно изражение.)

ТЪРГОВЕЦА: Откога го чувате?

АРТИСТА: От известно време. Напоследък е оглушителен... Откакто почна опустиняването, гласът може да се чуе по-надалеч. Трябва да се направи нещо, скоро човекът ще е мираж... Хайде, измерете болката, нямам цял ден за губене!

(ТЪРГОВЕЦА става и отваря малка кутийка на бюрото, вади от нея електронен уред подобен на джобен кантар.)

ТЪРГОВЕЦА: Е, добре. Длъжен съм да проверя дали няма промяна в тежестта.

АРТИСТ: Разбира се. Това ви е работата. За това сте създаден.

(АРТИСТА протяга крака си. ТЪРГОВЕЦА поставя върху коляното му електронен уред.)

ТЪРГОВЕЦ: Все същото – 0,3 килопейна... По-важното е, че имате коляно, което перманентно произвежда определено количество. Някои хора само си мечтаят за това. Биха натрупали цяло състояние, стига тежестта да беше с няколко пункта отгоре, разбира се.

АРТИСТ: Вроден дефект на хрущяла.

ТЪРГОВЕЦА: Хайде сега да я изтеглим тази болка. Да я инкасираме, така да се каже.

(ТЪРГОВЕЦА изважда от кутията и тънък стъклен предмет, който прилича на спринцовка и с негова помощ бавно „извлича“ болката от коляното. Чува се звук от изтеглянето. После отива към един от хладилните шкафове, отваря една от вратичките и отвътре се понасят ледени пари. ТЪРГОВЕЦА поставя вътре ампулата. Под бюрото си отваря малък сейф, от който вади два средно големи пакета пясък.)

ТЪРГОВЕЦА: Заповадайте! Два пакета пясък.

(ТЪРГОВЕЦА подава пакетите на АРТИСТА, който ги прибира в чантата си.)

ТЪРГОВЕЦ: Е, как върви вашето произведение?

АРТИСТ: (поглежда го съмнително) Какво ви интересува?

ТЪРГОВЕЦ: Ценител съм на изкуството.

АРТИСТА: (свива и опъва крака си, сякаш да се увери, че не е останала болка в коляното) Отнема много време, но напредвам, надявам се. Само да не оглушея напълно.

ТЪРГОВЕЦ: Преследвате целите си. Е, с пясъка човек може да направи много неща.

АРТИСТ: Да, може да потъне в него.

ТЪРГОВЕЦ: Знам, че сте от онези контрареволюционери, които не приемат живота без болка, но ето че постоянно се връщате тук и продавате една част от себе си. Защо?

АРТИСТ: За мен е важно пясъкът, който използвам, да е разменен за болка. Пък и вашият е с добро качество.

ТЪРГОВЕЦ: Наистина ли?

АРТИСТ: Да, някак по-влажен е.

ТЪРГОВЕЦ: (Изважда от бюрото си бутилка уиски.) Имали сме и други клиенти артисти, но никога не са били редовни като вас. Вашият проект явно е дългосрочен.

АРТИСТ: (изправя се) Време е да тръгвам.

ТЪРГОВЕЦ: (налива уиски) Да ви почерпя едно питие? Краят на работния ден е все пак? Дори и ние търговците имаме нещо човешко в себе си, колкото и да звучи невероятно.

АРТИСТ: Благодаря за поканата. Наистина трябва да...

ТЪРГОВЕЦ: (прекъсва я) Харесвам артистите, които са решителни и мислят мащабно. За мен те са с класа над другите, не им липсва смелост. В изкуството не трябва да се мисли на дребно...

АРТИСТ: Опитвате се да ме изкушите, колко евтино.

ТЪРГОВЕЦ: Просто големите артисти винаги са рискували, дори са залагали живота си в името на целите си.

АРТИСТА: Искате да ми кажете, че аз не рискувам ли? Защото не се продавам? Ебаси колко евтино звучи наистина. Заучени реплики ли са? От някоя определена програма?

ТЪРГОВЕЦА: Просто се чудя дали това нищожно количество пясък е достатъчно за... вашия мащаб?

АРТИСТ: Слушай, шефче, трябва да тръгвам...

(АРТИСТА се изправя, но после се хваща за ушите болезнено, запушва ги с ръцете си. После сяда отново. ТЪРГОВЕЦА изчаква търпеливо болката да отмине, налива уиски във втора чаша, става и отива до АРТИСТА.)

ТЪРГОВЕЦА: Да включим и ушите в сметката?

АРТИСТ: Тъпак! (посяга за чашата, изпива я на екс)

ТЪРГОВЕЦА: (поднася чашата си за наздравица) За изкуството! Ще ви успокои.

АРТИСТА: Влияе ли ви?

ТЪРГОВЕЦА: Кое?

АРТИСТА: Алкохолът.

ТЪРГОВЕЦА: Зависи. Мога да приема опиянено състояние, но никога не съм предавал системата, така да се каже. (долива в чашата на АРТИСТА)

АРТИСТА: Винаги съм се чудела защо вие роботите...

(ТЪРГОВЕЦА я поглежда обидено.)

АРТИСТА: (отпива от чашата си) Е, добре, ще бъда политически коректна – хората с изкуствен интелект като вас – до такава степен обичат да повтарят човешките привички. Дори недостатъците.

ТЪРГОВЕЦА: Програмирана лична характеристика.

АРТИСТА: Вие сте рядък екземпляр. Търговец с влечение към хуманитарните науки – философия, изкуство, религия.

ТЪРГОВЕЦА: Както споменах, това е преднамерен ход. Въпрос на характер. Придават ни уж неприсъщи за нас черти, за да имаме по-човешки облик... Вие също сте интересен характер. Завършила сте в академията за разработка на висши технологии, а се занимавате с изкуство.

АРТИСТА: Съчетавам по малко от двете неща в работата си, така че не се оплаквам... Всъщност какво искахте да кажете с това за големия мащаб?

ТЪРГОВЕЦА: В началото на нашия разговор ви зададох въпроса „Значи наистина нямате друго освен обичайното?“, а вие отговорихте с „И да имам, не се продава“. По интонацията на гласа, мускулите на лицето и посоката на очите ви разчетох, че има немалка вероятност да разполагате с вътрешна болка, която е над 53 килопейна, цяло състояние. Вашата гордост ви пречи да рискувате всичко и да я продадете.

(АРТИСТА излива остатъка от чашата си върху главата на Търговеца.)

АРТИСТА: А това разчетохте ли го?

ТЪРГОВЕЦ: Не съвсем, но можеше да се очаква. Бях длъжен да опитам. Това ми е работата. (Подава на АРТИСТА визитната си картичка.) Ето визитната ми картичка, в случай че размислите. С удоволствие бих видял вашето пясъчно произведение. Обикновено хората го ползват само за практични цели, като строежи на къщи и прочие, но не и за изкуство.

(АРТИСТА поглежда визитната картичка, колебае се, но накрая я взема.)

АРТИСТА: Знаеш ли, въобще не ми харесва изкуството, което правите вие роботите. Липсва му нещо много съществено - пенис и вагина – без тях нещата не са същите.

ТЪРГОВЕЦА: При нас гениталиите са въпрос на допълнителен избор.

(АРТИСТА се усмихва, потупва по рамотo ТЪРГОВЕЦА и излиза, без да куца.)

СЦЕНА 3

(Кабинета на ТЪРГОВЕЦА. Той чете книга с повдигнати крака върху бюрото и пуши електронната си цигара. Зазвучава аларма, включват се и примигващи сигнални светлини. Алармата изгасва. ТЪРГОВЕЦА прилежно маркира с разделител страниците, оставя книгата и цигарата и прави няколко крачки към вратата. Влизат ПУСТИННИК 1 и ПУСТИННИК 2. Облечени са в роби, имат торби, кръстосани през рамо, и държат пистолети тип „лазери“, които на вид изглеждат детски.)

ПУСТИННИК 1: (насочва пистолета към ТЪРГОВЕЦА; към ПУСТИННИК 2) Да приспя ли робота?

ПУСТИННИК 2: Не, ще ни трябва. Завържи го за стола.

ПУСТИННИК 1: Ръцете горе! Сядай веднага на стола!

ПУСТИННИК 2: (към ПУСТИННИК 1) Внимавай с него. Някои ги правят много чувствителни. Придържай се към устава на революцията – без груб език и без излишно насилие. Не забравяй – болката трябва да е минимална.

ПУСТИННИК 1: Него не може да го заболи.

ПУСТИННИК 2: Е, да, вярно. Тогава поне се дръж прилично и...

ТЪРГОВЕЦА: (държи ръцете си горе, прекъсва ги) Извинете, може би все пак да си сваля ръцете долу, ако искате да ги завържете за стола?

(ПУСТИННИК 1 поглежда към ПУСТИННИК 2, който потвърждава с кимване на глава.)

ПУСТИННИК 1: Ръцете долу!

(ПУСТИННИК 1 минава зад гърба на ТЪРГОВЕЦА и го завързва за стола.)

ТЪРГОВЕЦА: „Карта на света, върху която не се появява Утопия, не би заслужавала и един поглед, защото ще е пренебрегнала брега, до който човечеството от край време е искало да доплува“.

ПУСТИННИК 1: Какви ги говориш? (към ПУСТИННИК 2) Роботът май се повреди.

ТЪРГОВЕЦ: Цитат от Оскар Уайлд.

ПУСТИННИК 2: (към ПУСТИННИК 1) Казах ти да не бъдеш груб. Не го наричай робот. (към ТЪРГОВЕЦА) Извинете го, твърде далеч е от моралните стандартни за един пустинник, но ситуацията го изисква. Все още се учи. Един ден ще бъде съвършен във всяко отношение. Та какво искахте да кажете с този цитат?

ТЪРГОВЕЦ: Просто исках да намекна, че всички пустинници са утописти.

ПУСТИННИК 2: Разбирам, опитвате се да дадете интелектуално обяснение на нашата идеология. (Разглежда книгите на бюрото.) Виждам, че си падате по някои забранени за пустинници книги. Когато създадем Пустония, ще изгорим всички такива книги на клада. Вече няма да имаме нужда от тях.

ПУСТИННИК 1: Няма как да ни разбере, нали не знае какво е болката.

ПУСТИННИК 2: Не бъди язвителен. Да не мислиш, че му е лесно в тая бездушна телесна обвивка.

ТЪРГОВЕЦ: Дори никога да не съм изпитвал болка, логическите заключения за това са неоспорими. Пустония е утопична идея.

ПУСТИННИК 2: Прав си, няма как да ни разбере.

ПУСТИННИК 1: Освен ако не го програмират.

ПУСТИННИК 2: Ако беше истински човек търговец, имаше шанс да ни повярва, защото можеше да има вяра, идеали… Не, всъщност това не е типично за търговците. Да се захващаме за работа. (Сочи към задната врата.) Това ли е вратата към склада.

ТЪРГОВЕЦ: Да.

ПУСТИННИК 2: Как се отключва?

ТЪРГОВЕЦ: С разпознаване на ирис.

(ПУСТИННИК 2 дава знак на ПУСТИННИК 1 да избута стола на ТЪРГОВЕЦА до вратата. ПУСТИННИК 1 изпълнява. Повдига нивото на стола до клетката за разпознаване, но ТЪРГОВЕЦА си е затворил очите.)

ПУСТИННИК 1: Затворил си е очите. Да му извадя ли едното?

ПУСТИННИК 2: В никакъв случай. (към ТЪРГОВЕЦА) Моля ви, нека се разберем като хора... т. е. нека просто се разберем... Сигурна съм, че можете да ни влезете в положението. Опитваме се да направим едно голямо добро за всички. Времето на Новия човек, човекът без болка, който ще живее в Обетованата земя... И вие ще трябва да ни помогнете.

ПУСТИННИК 1: (прекъсва я, към ПУСТИННИК 2) Ама той е робот, а ние искаме да се отървем от цялата технология, нали?

(ПУСТИННИК 2 се хваща за главата. ТЪРГОВЕЦА продължава да седи със затворени очи.)

ПУСТИННИК 2: Как те натресоха точно на мен! (към ТЪРГОВЕЦА) Добре, вижте, имате два избора. Единият е да ни помогнете, като си отворите очите. Вторият е да включа този лазер и да ви приспя. След около час системата ви ще се рестартира, но ще сте без едното си око.

(ТЪРГОВЕЦА отваря очи. Чува се звук за разпознаване, но вратата не се отваря.)

ПУСТИННИК 1: Защо не се отваря?

ТЪРГОВЕЦА: Има и гласова парола.

ПУСТИННИК 2: Тогава я кажи.

ТЪРГОВЕЦА: Сезам, отвори се!

(Вратата се отваря.)

ПУСТИННИК 2: Дръж го под око, аз ще разгледам склада.

(ПУСТИННИК 1 избутва стола на предишното място, след което се навежда до главата на ТЪРГОВЕЦА и с по-тих глас му казва.)

ПУСТИННИК 1: Извинявам се, ако съм малко груб. Такъв съм си, малко недодялан. Още се уча. Опитвам се да се въздържам, но явно имам много потисната болка в себе си, която ме прави гневен и понякога склонен към агресия. Един ден, когато заживея с другите в пустинята и нямам вече никаква болка, ще стана съвсем различен. Мога дори да ви взема на кратка разходка из нея, на камила например, за да ви покажа красотата на пустинята. Сигурно ще има много звезди през нощта. Може цяла нощ да обикаляме с камили и да гледаме нагоре...

(Появява се ПУСТИННИК 2)

ПУСТИННИК 2: (прекъсва го) Само пет варела? Наистина ли имате само толкова?

ТЪРГОВЕЦА: Ударила ни е кризата. Почти никой не идва при нас. Не харесват нито качеството, нито количеството.

ПУСТИННИК 2: Казах ти, че няма какво да намерим тук.

(ПУСТИННИК 2 се оглежда. Вижда фризерите.)

ПУСТИННИК 2: Ще вземем и болката. Ще я продадем на черно. Аз ще се заема с нея, а ти изкарай варелите.

(ПУСТИННИК 2 започва да вади от фризерите поставки с ампули и да ги слага в торбата си. Счупва няколко...)

ПУСТИННИК 2: Мамка му!

(Междувременно ПУСТИННИК 1 търкаля варелите навън.)

ТЪРГОВЕЦА: Значи вие по нищо не се различавате от едни обикновени крадци.

ПУСТИННИК 2: Всичко е в името на общата кауза.

ТЪРГОВЕЦА: Готови сте на всичко за вашата Пустония?

ПУСТИННИК 2: Аха.

ТЪРГОВЕЦ: Наистина ли мислите, че е възможно всичко това? Хората да се откажат от живота си и да заживеят в едната пустош като някакви диваци?

ПУСТИННИК 2: Ние ще им дадем шанс да започнат от начало. Място, на което хората ще бъдат обединени около идеята за мир и ще отхвърлят веднъж и завинаги технологията. Ще оставим само машините за извличане на болката. Цивилизация без болка и без страдание ще е нещо съвсем различно. Гласът ще ни напътства за всичко останало.

ТЪРГОВЕЦ: Няма ли така да загубите всичко човешко в себе си? Та нали някога вашият Бог е умрял на кръста и чрез страданието си е изкупил греховете ви?

ПУСТИННИК 2: Нашият Бог е пустинята. Божият син е трябвало да остане в пустинята по време на изкушението и да приеме всичко, което Му е било предложено. Той е отхвърлил Гласа на пустинята.

ТЪРГОВЕЦ: Вие настина сте луди. Как е възможно човешкият мозък да роди всичко това?

(ПУСТИННИК 2 е напълнил чантата до горе. Минава покрай ТЪРГОВЕЦА и го потупва по рамото.)

ПУСТИННИК 2: Надявам се някой ден и вие да чуете този глас.

ТЪРГОВЕЦ: Предпочитам да не чувам гласове.

(Влиза ПУСТИННИК 1)

ПУСТИННИК 2: (към ПУСТИННИК 1) Развържи го. Може китките вече да го болят, т. е. просто го развържи... Чакам те в колата.

(ПУСТИННИК 2 излиза. ПУСТИННИК 1 се навежда, за да развърже ТЪРГОВЕЦА, но пистолетът му пада. Той го оставя на бюрото и развързва ТЪРГОВЕЦА.)

ПУСТИННИК 1: Още изведнъж се извинявам, ако съм ви обидил по някакъв начин. Етичните стандарти на пустинниците не са лесни за изпълнение. Все си мисля, че една от причините да стана пустинник е, защото по-рано нямах приятели. Подиграваха ми се, че съм бил бавен. Аз обаче знаех, че един ден ще бъда нещо повече от другите. И бях избран от Гласа…

(Влиза ПУСТИННИК 2)

ПУСТИННИК 2: Защо се бавиш толкова? Да не искаш да спим тук?

(ПУСТИННИК1 се насочва навън...)

ПУСТИННИК 1: Да живее революцията!

(Двамата пустинници са излезли, ТЪРГОВЕЦА разглежда забравения пистолет.)

ТЪРГОВЕЦА: Да, за жалост понякога революцията изяжда децата си...

СЦЕНА 4

(АРТИСТА е в ателието си. Кръгъл басейн по средата (с размери на детски надуваем), с фосфорициращи стени, които периодично просветват с мека светлина. Вляво на сцената бюро с екран върху него. До екрана има бюст на Аристотел, който за разлика от гипсовите бюстове изглежда роботозиран, но същевременно остарял и амортизиран. Единственото лявото му око понякога просветва. АРТИСТА отива и разсипва двете малки торби с пясък в басейна, пясъкът не се вижда, после отива и сяда на стола при бюрото.)

АРТИСТА: (към бюста) Франк, престани да мрънкаш... (ПАУЗА) Знам, че работата върви бавно... Знам, че си скапан перфекционист и мразиш протакването. Системата блокира, не знам какво да правя... (опира глава на бюрото, запушва си ушите)... О, не, не отново... Чуваш ли го? (ПАУЗА) Този път е съвсем близо… (отпушва си ушите) Не, не е мигрена, Франк … Понякога е тънък писклив вой, понякога просто бучене…

(ПАУЗА)

АРТИСТА: Знам накъде биеш. Млъкни!... (докосва с пръст нещо на екрана) Не разбирам какво се случва... (ядосано) Не, няма почти никакъв пясък на черния пазар, пустинниците го изкупиха… Проверих… Само пясъка от борсата на Лилиев ми върши работа... Колко пъти трябва да повтарям едно и също, Франк. Паметта ти изневерява.

(АРТИСТА става и отива при басейна. Гледа в него. Басейнът присветва.)

АРТИСТА: Пълен е на една четвърт... Ако продължаваме така, ще го напълня след около година... Дотогава обаче ще са ни пълни обувките с пясък. Всичко наоколо ще се е превърнало в пустиня, а онея идиоти ще пеят тъпи песни и ще обикалят наоколо в кръг с камили.

(Влиза в басейна, пипа нещо от вътрешната страна на стените.)

АРТИСТА: Два от сензорите прекъсват, трябва да ги сменя… И трябва да сменя един от магнитните датчции... Тия схеми, които ми дадоха, са допотопни... Техниката не е като едно време. Контрареволюционерите вече нищо не разбират от технология. Нищо!... Инженерите контрареволюционери сме не повече от тридесет. А сигурно петима знаем за какво става въпрос... Ето, даже ти замлъкна, няма кой да те ремонтира. Никой не може да върне старата мъдрост... Няма и части... Цялата технология скапаха... Останаха само търговци, лешояди и разна друга измет...

(АРТИСТА излиза от басейна, отива до бюрото. Сяда пред екрана и прави нещо по него. Унесена е в работата, докато изрича следващите реплики.)

АРТИСТА: Престани да ми гледаш задника, докато вървя... Нямаш шансове... Ти си само една тенекиена глава. Да, мъдра глава, но това няма значение... Повечето мъже се държат така, сякаш нямат глави… Май наистина предпочитам повече жените... Да, Симон си я бива. Освен това е умна... Може да я поканя отново и да я накарам да ми позира гола. Ще я нарисувам как те е прегърнала... Знам, че ще ти хареса... Или предпочиташ някое младо момче като по твое време.

(Престава да работи на екрана. Обляга се на стола.)

АРТИСТА: Хич не ти е смешно?... Какво ще правя?... Не знам. Ти какво предлагаш?

(ПАУЗА)

АРТИСТА: Колко са 45 килопейна в пясък? Дали шибаният търговец не блъфира? Според мен блъфираше... Достатъчно е да запълня почти целия басейн... Млъкни, Франк, млъкни... Ами ако престана да имам интерес към всичко това? Ами ако се превърна в зеленчук? Виждала съм такива хора. Освен това…не знам дали ще ми простят, ако го направя... Да, не са тук, но са някъде там горе... (ПАУЗА) Според теб ще се радват, ако приключа проекта по-бързо? Наистина ли?

(ПАУЗА)

(Междувременно АРТИСТА право нещо по екрана. Басейнът присветва.)

АРТИСТА: Системата се оправи, засече датчиците. Остава само да направя настройките. А сега ми разкажи ми някоя шега, от твоите умни философски шеги.

(АРТИСТА се смее, но смехът й е изпълнен с тъга.)

АРТИСТА: Вече не ти разбирам шегите, Франк. Или просто вече не е смешно... Кажи ми сега какъв е планът? Какво трябва да направя?

(АРТИСТА се обляга на гърба на стола и остава в замислена поза.)

СЦЕНА 5

(Пустинник 1 носи чувал, от който изсипва пясък. Пясъкът не се вижда.)

ПУСТИННИК 1: Последният!

(Пустинник 1 държи лопата. И двамата изглеждат изморени. На заден план се виждат очертанията на дюни.)

ПУСТИННИК 2: От теб ще стане пустинник!

ПУСТИННИК 1: Защо не пратиха преносвачите? Счупени ли са? Или поне някоя камила. Изкривих се от носене.

(ПУСТИННИК 2 започва да „хвърля“ с лопата купчината пясък настрана.)

ПУСТИННИК 2: За този участък започват да изтеглят машините. Повечето неща ще се правят на ръка.

ПУСТИННИК 1: Защо?

ПУСТИННИК 2: Просто са решили, че е време да отхвърлим част от технологията. Искат всичко да е пречистено. Наблизо ще се прави светилище, откъдето да се слуша Гласа.

ПУСТИННИК 1: Значи ние имаме специална задача?

ПУСТИННИК 2: Нещо такова.

ПУСТИННИК 1: Значи сме специални? Дали ще ме повишат в трето ниво?

(ПУСТИННИК 2 го поглежда уморено.)

ПУСТИННИК 1: Тук ще стане красиво, ще видиш. Само се чудя защо са избрали точно това място. Дали по някаква причина оттук ще се чува по-добре?

ПУСТИННИК 2: Не знам. Нищо не съм го чувала, откакто съм тук. Само как ми бумти сърцето от умора. Прецакаха ни!

ПУСТИННИК 1: И аз имам нужда от почивка.

(ПУСТИННИК 1 сяда на земята.)

ПУСТИННИК 1: Много са хубави ония дюни в далечината.

ПУСТИННИК 2: Хубаво е, но още не е готово.

(ПАУЗА)

ПУСТИННИК 2: Имаш ли нещо за ядене?

ПУСТИННИК 1: Не, защо?

ПУСТИННИК 2: Ти не се ли храниш?

ПУСТИННИК 1: Когато съм в пустинята, не огладнявам (ляга на една страна)... Чудя се дали да не подремна малко тук?

ПУСТИННИК 2: Не е позволено. Чак след официалното откриване. Аз пък огладнявам и още как. Не мога да се храня само с революции и устави. Никога не са ни казвали с какво ще се храним.

ПУСТИННИК 1: Може би няма да се храним.

ПУСТИННИК 2: Значи ще умрем.

ПУСТИННИК 1: Нали единствената технология, с която ще разполагаме, е за извличане на болката. Значи дори да огладнеем, няма да ни боли.

ПУСТИННИК 2: (умислено) Аха... да. Само че пак ще умрем, просто няма да ни боли.

(ПАУЗА)

ПУСТИННИК 2: Е, чувстваш ли се вече като пустинник?

ПУСТИННИК 1: Чувствам, че съм напът да стана нов човек. Строя храма на новия свят. Чувствам се като избранник... Нали всички пустинници сме избраници?

ПУСТИННИК 2: Да, точно 14 400. Поне така твърдят. Засега сме към три хиляди.

(ПАУЗА. ПУСТИННИК 2 също ляга на една страна на земята, затваря очи.)

ПУСТИННИК 2: Ти чуваш ли вече Гласа?

ПУСТИННИК 1: Още не, нали съм само второ ниво... Как звучи?

ПУСТИННИК 2: Като бучене... на пустинен вятър.

(ПАУЗА)

(ПУСТИННИК 1 се изправя, отива вляво на сцената и гледа в далечината.)

ПУСТИННИК 1: Стори ми се, че видях града.

ПУСТИННИК 2: Така ти се струва. Това са миражи. Има още поне двайсет километра до града.

ПУСТИННИК 1: Какво ще правим, когато го наближим?

ПУСТИННИК 2: Ще минем през него. Трябва ни само още пясък.

ПУСТИННИК 1: Ами ако не ни стигне?

ПУСТИННИК 2: Ще ни стигне, ще видиш. Хората не престават да носят.

ПУСТИННИК 1: А защо не всички стават пустинници?

ПУСТИННИК 2: Сигурно очакват ние да дойдем първи.

ПУСТИННИК 1: Да стигнем до града?

ПУСТИННИК 2: Да стигнем до града.

(Чува се бучене като от пустинен вятър.)

СЦЕНА 6

(Ателието на АРТИСТА. АРТИСТА и ТЪРГОВЕЦА са до басейна и го наблюдават. Стените на басейна присветват.)

ТЪРГОВЕЦА: Значи това е вашето произведение.

АРТИСТА: Нарича се „Плаващи пясъци“.

ТЪРГОВЕЦА: Концептуална работа. Истински басейн, само че с пясък. Колко е дълбок?

АРТИСТА: Малко над два метра.

ТЪРГОВЕЦА: Ще имам нужда от малко разяснения. Съвременното изкуство не ми е силата, особено инсталациите. Защо се нарича „Плаващи пясъци“?

АРТИСТА: Най-просто казано – когато човек усеща силна болка, губи почва под краката. Тогава или се предава и тя го повлича надолу, или се спасява, като се научи да балансира на краката си.

ТЪРГОВЕЦА: И се очаква хората да размишляват над това, докато...

АРТИСТА: Докато са стъпили върху платформата, а пясъкът се движи под тях.

ТЪРГОВЕЦА: Е, много артисти разчитат на интерактивността. А и вие засягате актуална тема, макар и от по-различен ъгъл... Каква ли е причината да дълбаете в тази мрачна зона?

АРТИСТА: О, причината е голяма. Тя е навсякъде около нас.

ТЪРГОВЕЦА: Къде например?

АРТИСТА: (сочи с пръст слепоочието си, после сърцето) Тук също. И тук.

ТЪРГОВЕЦА: Да, разбирам. Всъщност не разбирам, но по-важното е изкуството да отправя въпроси, а не да дава отговори, както е според клишето.

(АРТИСТА му прави знак да замълчи, хваща се за главата.)

ТЪРГОВЕЦА: Отново ли?

(АРТИСТА кима утвърдително.)

ТЪРГОВЕЦА: Как звучи този път?

АРТИСТА: Като грохот на водопад.

ТЪРГОВЕЦА: Колко интересно! Може би е водопад от пясък.

(Тишина. АРТИСТА стои със запушени уши. После сваля ръцете, ослушва се. Сяда на бюрото, опира глава у него. ТЪРГОВЕЦА се приближава.)

ТЪРГОВЕЦА: (вижда бюста на бюрото) О, нима това е Уиздъм XQ121?! Каква рядкост! Толкова си мечтаех да имам робот-философ за приятел. Вече не ги произвеждат. Не ми казвайте, че работи.

АРТИСТА: Работеше, когато бях малка. И досега чувам гласа му, понякога дори си говорим... Е, представям си, че говорим. Подарък е от родителите ми.

ТЪРГОВЕЦА: Значи родителите ви са образовани хора.

АРТИСТА: Бяха.

ТЪРГОВЕЦА: Съжалявам. Какво се е случило с тях?

(ПАУЗА)

АРТИСТА: Искате да ви разкажа историята на моите килопейни?

ТЪРГОВЕЦА: Ако нямате нищо против.

(АРТИСТА се изправя.)

АРТИСТА: Родителите ми бяха архитекти. Малко след големия бум на борсата, когато хората започнаха масово да продават болката си, за да получават големи количества пясък, се появиха и първите пустинници. Някои от тях се оказаха приятелите на нашите. Бяха от богатите. Предложиха им доста пари, за да работят по териториален план за първоначална промяна на пейзажа. Така го наричаха по това време – промяна на пейзажа. В началото си мислеха, че всичко е някаква игра. Не вярваха, че ще продължи дълго време, работиха около година. Само че после нещо се случи. Започнаха да говорят как Гласа на пустинята наистина съществувал. Промениха се. Престанаха да се обаждат, не знаех къде са. После… и двамата бяха намерени мъртви. Официалната версия беше самоубийство. (ПАУЗА) Бяхте прав, трябва да се освободя от този спомен. Ще ми помогнете, нали?

ТЪРГОВЕЦА: Да, разбира се, както се разбрахме по телефона.

АРТИСТА: Тогава донесете пясъка.

ТЪРГОВЕЦА: Връщам се след малко.

(ТЪРГОВЕЦА излиза, АРТИСТА прави настройки на екрана, басейнът присветва. ТЪРГОВЕЦА се връща с два чувала пясък, изсипва ги. Пясък не се вижда. Носи още два, прави същото. После още два, последните.)

АРТИСТА: (докато ТЪРГОВЕЦА изписва чувалите) Разбрах, че преди две седмици са ви ограбили и сте обявили фалит. Притесних се, че няма откъде да си намирам от моя пясък. Реших, че е правилният момент да се обадя.

ТЪРГОВЕЦА: Не успяха да намерят моя собствен сейф, където имам известни запаси за черни дни, заедно с писмата на Кафка, разбира се. Трудно се намират на пазара. Имате късмет, че ми бяха останали няколко чувала.

(ТЪРГОВЕЦА е изсипал чувалите.)

ТЪРГОВЕЦА: Готово. Почти се напълни.

АРТИСТА: Ще ми помогнете ли да направя набързо една проба?

ТЪРГОВЕЦА: Проба? За какво?

АРТИСТА: Трябва ми някой, който да стои в пясъка в изправено положение. За около десет минути общо, докато оправям настройките. Правя тестове на механичното напрежение в почвата. От това зависи колко бързо ще падне вискозитетът и...

ТЪРГОВЕЦА: Сега?

АРТИСТА: Да, вие сте тук. Няма как да ги направя, ако съм сама. Имам нужда от помощник. Освен това ви харесвам.

ТЪРГОВЕЦА: Наистина ли?

АРТИСТА: Да. Вие ме убедихте, че трябва да реализирам проекта в по-голям мащаб, вместо да си играя на дребно.

ТЪРГОВЕЦА: Знаех си, че няма да играете на дребно. Колко по-голям басейн – два пъти, три пъти, десет, двайсет пъти?

АРТИСТА: Всъщност не зависи от количеството. Ако разработя технологията, мога да я приложа в реални условия.

ТЪРГОВЕЦА: В някоя пустиня?

АРТИСТА: Може би.

ТЪРГОВЕЦА: В Пустония?!

АРТИСТА: Е, тя не съществува все още.

ТЪРГОВЕЦА: Напротив. Съществува една немалка част и се разраства с бързи темпове. Знаете това.

АРТИСТА: Но не е завършена.

ТЪРГОВЕЦА: Ако развиете тази технология, това произведение ще може да се използва като оръжие.

АРТИСТА: С каква цел?

ТЪРГОВЕЦА: Срещу пустинниците?

АРТИСТА: Ще накарам пустинниците да се съберат на определено място и ще задействам технологията, за да потънат? И за какво? Та те са хиляди, не мога да убия всичките, нали така? Това е само едно произведение на изкуството и неговата цел е да въздейства в реални условия. Ще се използва практически, като тренировка на ума и тялото. Може да се продава като отделни устройства, за лична употреба. (ПАУЗА)... Е, съгласен ли сте за пробата?

ТЪРГОВЕЦА: Вътре ли трябва да стъпя?

(АРТИСТА задава настройки, с които от инсталацията започва да се чува лека вибрация.)

АРТИСТА: Да, момент. Сега вече можете да стъпите.

(ТЪРГОВЕЦА гледа инсталацията, на която примигват светлини.)

ТЪРГОВЕЦА: Е, защо не, съдбата ми предлага да участвам в творчески процес. В някаква степен вече се чувствам почти като артист. Е, чувствам не е точната дума...

АРТИСТА: Тогава да направим една проба още сега. Просто влезте в платформата.

(АРТИСТА е все още при пултовете, задава настройки, гледа нещо на екрана. ТЪРГОВЕЦА се колебае, гледа ту към АРТИСТА, ту към басейна. Сваля сакото си. След това прилежно се опитва да остави сакото си настрана, но го изпуска в пясъка. Изтупва го и го оставя настрана. Влиза в басейна.)

АРТИСТА: Готов ли сте?

ТЪРГОВЕЦА: Да.

АРТИСТА: Стъпете здраво в пясъка.

ТЪРГОВЕЦА: Стъпил съм.

АРТИСТА: Вкопайте леко стъпалата. Готови – едно, две, три!

(АРТИСТА провежда теста. Чува се по-силна вибрация, виждат се светлини. ТЪРГОВЕЦА се накланя ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да запази баланс. Тестът продължава около минута, през която нивото на шума се повишава. Превключване и после тишина.)

АРТИСТА: Добре, край на първи тест.

ТЪРГОВЕЦА: Краката ми още треперят.

АРТИСТА: Как беше?

ТЪРГОВЕЦА: За малко да изгубя баланс. Опитах да се задържа на краката си, но не беше лесно.

АРТИСТА: Така ще е, докато свикнете. Стойте там още малко. Искам да направя още една проба. Тя е свързана с тежестта. Момент да задам друга програма... Готово. Едно, две, три!

(Нов тест. ТЪРГОВЕЦА отново губи баланс, започва леко да потъва. Нивото на шума нараства и започва да звучи леко заплашително. Тестът е около две минути.)

АРТИСТА: Край на теста!

(ТЪРГОВЕЦА излиза от басейна.)

АРТИСТА: Е, как реагира тялото ви? Имате ли данни?

ТЪРГОВЕЦА: Краката ми започнаха да потъват. Все още треперят. Не го очаквах. В началото успявах да се измъкна, но ставаше все по-трудно. Силата на притеглянето надвиши с няколко пункта моето съпротивление.

АРТИСТА: Значи първите два теста са успешни.

(Звукът от инсталацията внезапно става силен и много заплашителен. След това изчезва като изключен.)

ТЪРГОВЕЦА: Какво става?

АРТИСТА: Мамка му! Исках да направим и трета проба, но ми дава грешка в настройките... Е, добре, може би се пренатовари.

(ПАУЗА)

ТЪРГОВЕЦ: Ще покажете ли някъде инсталацията?

АРТИСТА: Може би на някоя изложба.

ТЪРГОВЕЦ: С удоволствие бих дошъл.

АРТИСТА: Когато казахте, че сте се почувствали като артист, се замислих дали не можете да смените програмата си. Наистина ли трябва да сте търговец до края на живота ви, т. е. докато ви бракуват. Защо не станете художник например?

ТЪРГОВЕЦА: Мислех, че не обичате изкуство, направено от изкуствен интелект?

АРТИСТА: Така е, но търговците направо ненавиждам... Шегичка.

(АРТИСТА сяда до ТЪРГОВЕЦА.)

ТЪРГОВЕЦ: Препрограмиране принципно е възможно, но не и за мен. Първоначалният ми код няма да го позволи. Освен това харесвам професията си. Всъщност нямам търпение да започна работа отново. Разбира се, стига да не е много натоварена и да имам време за четене. Иска ми се да съживя борсата, в която работех до момента, тъй като ми харесва локацията. Нивата на шум са ниски, качеството на въздуха е много добро, а храната наблизо е здравословна.

АРТИСТА: Ама това вас не ви засяга...

ТЪРГОВЕЦ: И все пак е важна статистика.

АРТИСТА: Как можете да харесвате работата си? Вие ограбвате хората.

ТЪРГОВЕЦА: Нямам избор. Технологична природа.

АРТИСТА: Нали знаете, че болката е толкова скъпа, колкото и любовта. (ПАУЗА) Отклоних се от темата. За какво говорехме?

ТЪРГОВЕЦ: Тъкмо щях да кажа, че искам да съживя борсата.

АРТИСТА: И как ще го направите?

ТЪРГОВЕЦ: Като за начало ще ми трябва първоначален капитал. Нещо, което мога да продам веднага.

АРТИСТА: И откъде ще го намерите?

ТЪРГОВЕЦ: Ще ви покажа.

(ТЪРГОВЕЦА изважда от вътрешния си джоб пистолета-лазер.)

АРТИСТА: Имате пистолет?

ТЪРГОВЕЦ: Лазерен пистолет за приспиване.

(ТЪРГОВЕЦА насочва лазерният пистолет към АРТИСТА)

ТЪРГОВЕЦ: Съжалявам. Просто нямам избор. Знам, че нямахте план да се продадете. Прекалено сте горделива. Може би просто сте искала да ме ограбите. Някои щеше да отмъкне пясъка, докато двамата си говорим за изкуство. И всичко щеше да изглежда като кражба, извършена от пустинници. Само че аз също трябва да се погрижа моето произведение, борсата, да се разрасне. Освен това агентите на Акулите плащат добре. Очаквам да получа последния ъпгрейд на системата, а те държат кода. Някои хора си мислят, че акулите не същестуват, но аз съм ги виждал с очите си. Вярно, отдалече, но...

АРТИСТА: И как изглеждат?

ТЪРГОВЕЦ: По нищо не се различават от вас хората.

АРТИСТА: Значи приличат и на вас.

ТЪРГОВЕЦ: Програмата на търговците за усъвършенстване включва имитиране на човешки модели на поведение, които могат да ни послужат в много крайни случаи. В някакъв смисъл се учим от вас – за добро или за зло. Разбира се, далече съм от мисълта да извършвам крайни аморални актове като убийството. Просто преследваме различни цели. Ще натисна пистолета, а вие ще се събудите след около час. Възможно е да не си спомняте нашия разговор, но ще усетите лекота и скоро ще ми благодарите.

(ПАУЗА)

АРТИСТА: Ами, хайде, направете го тогава. Вадете там вашата спринцовка за извличане на болката, приспивайте ме и да се свършва...

(АРТИСТА се опитва да извади спринцовката от вътрешния джоб на сакото си, но се сеща, че не е облечен в него. Става и отива до сакото, което е оставено до басейна. Проверява във всички джобове, но не я намира.)

ТЪРГОВЕЦА: Не мога да я намеря.

АРТИСТА: Кое?

ТЪРГОВЕЦА: Спринцовката. Може би е паднала от джоба на сакото, докато съм идвал насам.

АРТИСТА: Потърсете я.

ТЪРГОВЕЦА: Никъде я няма.

(ТЪРГОВЕЦА върви напред-назад и се оглежда. Проверява около басейна.)

АРТИСТА: Да не е вътре?

ТЪРГОВЕЦА: В пясъка?

АРТИСТА: Нали бяхте там.

ТЪРГОВЕЦА: Няма да влизам пак вътре.

АРТИСТА: Просто има голяма вероятност да е там.

ТЪРГОВЕЦА: Логическият анализ показва, че е точно така. Е, добре, само един поглед ще хвърля.

(ТЪРГОВЕЦА влиза в басейна. „Рови“ в пясъка, намира спринцовката. АРТИСТА използва момента и се добира тихомълком до екрана, където натиска нещо на него. Първоначалният звук на падащия пясък отново се появява. ТЪРГОВЕЦА започва да потъва, целият се тресе. Не може да пази равновесие.)

ТЪРГОВЕЦА: Защо правите това?

АРТИСТА: Защото се опитахте да ме ограбите.

ТЪРГОВЕЦА: Болката няма никаква стойност за вас.

АРТИСТА: Стойност? В килопейни ли?

ТЪРГОВЕЦА: Никаква стойност, която да ви донесе нещо...

(Чува се превключване. Звук от свличащ се пясък се усилва и става по-заплашителен.)

АРТИСТА: Сега какво усещате?

ТЪРГОВЕЦА: Не мога да се задържа на краката си.

АРТИСТА: Получавате ли други данни?

ТЪРГОВЕЦА: Опитвам се да стъпя върху десния крак и да измъкна левия, но изчисленията, които направих показват, че нямам шанс да успея.

(ТЪРГОВЕЦА потъва до колене.)

ТЪРГОВЕЦА: Усещам, че потъвам до коленете и съм напът да платя за грешката си да имитирам недостойно човешко поведение, далеч от хуманистичните идеали, на които винаги съм се възхищявал. „Ние сме като хамелеони – приемаме цвета, морала и характера на тези, които са около нас“. Джон Лок.

(ПАУЗА)

АРТИСТА: Как мислите, ако можехте да чувствате, какво щеше да е усещането в момента?

ТЪРГОВЕЦА: Не разполагам с такава информация.

АРТИСТА: Тогава нека отговоря вместо вас. Щяхте да изпитвате болка, много скъпа болка, предполагам...

(ТЪРГОВЕЦА изчезва в басейна. Шумът и вибрацията престават.)

СЦЕНА 7

(ЛЕШОЯД 1 и ЛЕШОЯД 2 седят на пейки, изглеждат отслабнали, гласовете им са пресипнали.)

ЛЕШОЯД 1: Казах ти, че ако работим на процент ще умрем от глад.

ЛЕШОЯД 2: Все някой ще дойде. Направо умирам за някоя мършичка. Нещо дребно, като зъбобол.

ЛЕШОЯД 1: Не трябваше да идваме тука, в тоя краен квартал. Пълно мъртвило. Надежда 10.

ЛЕШОЯД 2: И к`во да правим? Да се преквалифицираме като пустинни лешояди?

ЛЕШОЯД 1: И как предлагаш да стане?

ЛЕШОЯД 2: Може да ни сложат криле.

ЛЕШОЯД 1: Мечтай си.

ЛЕШОЯД 2: Предлагам ти да пуснем молба до пустинниците. Няма смисъл вече от нас... в тоя вид. Трябва да сме нещо друго. Нещо полезно. Пустинни лешояди е добре. Техните механици ще се оправят.

ЛЕШОЯД 1: Нямат механици. Пустинниците са против технологията.

ЛЕШОЯД 2: Вярно, забравих. Ебаси идиотите!

ЛЕШОЯД 1: Освен това вече няма части за нас. Не ни произвеждат вече.

(ПАУЗА)

(ЛЕШОЯД 1 става и отива вдясно на сцената.)

ЛЕШОЯД 1: Мисля, че вече се вижда.

ЛЕШОЯД 2: Кое?

ЛЕШОЯД 1: Пустинята.

ЛЕШОЯД 2: Бълнуваш на глас. Сигурно е мираж. Последно беше на десет километра.

ЛЕШОЯД 1: Пристигнала е.

ЛЕШОЯД 2: Пристигнала е?!

(ПАУЗА)

(ЛЕШОЯД 1 отива и помага на ЛЕШОЯД 2 да се изправи.)

ЛЕШОЯД 1: Това е райската пустиня, само че тук на Земята, в края на нашия град... Да я разгледаме.

ЛЕШОЯД 2: Ами ако нещо ни се случи?

ЛЕШОЯД 1: То вече се случи.

ЛЕШОЯД 2: Е, май няма какво да губим.

ЛЕШОЯД 1: Само една разходка. Да разгледаме пейзажа.

ЛЕШОЯД 1: Аз направо ще си легна на някоя дюна. Да си подремна.

(ПАУЗА)

ЛЕШОЯД 2: Чуваш ли вятъра?

ЛЕШОЯД 1: Чувам го.

(ЛЕШОЯД 1 придържа за рамото ЛЕШОЯД 2, стоят на едно място, заслушани. Чува се бучене като от пустинен вятър.)

КРАЙ