27.02 вторник

Заминаване 15:20

Пътуваме до една котка в клетка. Срещнахме Катя от АUBG. Пристигнахме в Прага със закъснение и трябваше да тичаме за самолета. Видях залеза от самолета - беше величествено. Като пристигнахе в Рим се оказа, че багажа ни е останал в Прага. Дадоха ни едни много сладки чанти пълни с хигиенични неща (компенсация) и обещаха, че ако не дойде до 24 часа ще има и парично обезщетение. Във влака от Рим за Флоренция се настанихме в първа класа като ни лук яли ни лук иирисали и изкярихме вода и едни крекери, но контрольора ни изгони.
Взехме рейс от централната гара във Флоренция, но слязохме по-рано, понеже има сума ти междинни спирки, за които не знаехме. Трябваше да чакаме и да трамбоваме и да се изпикавам зад едно дърво, хе хе. Обадихме се на Валерио и у нас. Като се влезе в Остелото има един доста голям хълм и се върви около 10 минути през една гора, докато се стигне до общежитието, което е нещо средно между замък и имение. Като се регистирирахме имахме проблеми с дъртака на рецепцията - трябваше едни французи да ни превеждат - получи се много смешно, защото ние питаме нещо на английски, единия французин го превежда на френски на другия французин, който пък го превежда на италиански. Вече всичко е ок - в стая 206 сме заедно с Естер (от Естония). След толкова премеждия и впечатления не ни оставаше нищо друго, освен да изпием едното винце. (Каберне Совиньон Свищов 96). В момента съм с блузката и терличките на Алиталия. Един часа е. Малко се понапих.... Чувствам се страхотно! Мислих си за Андрей. Толова ми е мъчно за него - но всичко свърши. Като се изключи това всичко е перфектно. Мисля, че това пътуване ще даде желана глътка въздух в живота ми.

28.02 сряда

Станахме и закусихме (доста оскъдно закусват тия италианци). Излязохме с Естер. Купих си картички. В града аз се загубих от другите две. В момента ям божествена баница със спанак - не знам как се казва. Видях ДАВИД!!!!! Уникум е.. Вървях към него като в някакъв екстаз. Неописуемо беше чувството - толкова е внушителна тази статуя. Хиляда пъти съм я гледала на снимка, но сякаш за първи път я виждах. Брррр... Всичко е много скъпо. Оф, заболя ме зъб от тая баница. Ще трябва да се купят още картички. Купих два пакета спагети, мисля да организирам италианско парти като се върна. Взех си и тортичка за лев и педесе. Ммм преядох, не ми се мърда. Ама, как съм се разплула. Домързя ме и вече ме болят краката. Новите ми черни обувки още са в прага, хлип. 22:35 Оооо чувствам се като една ходеща рана. Купих си готини туристически обувки, само че са с един номер по-малко от необходимото и затова се сгърчих днес. Май ще ги подаря на Дилето. Взех си Флоренция гайд + карта. Видяхме се с германките и се помотахме заедно. Копието на Давид е бледо копие на оригинала. Като стъпихме на Понто Векио (или стария мост) ми се случи невероятно разтърсващо преживяване. Над река Арно блесна огромна дъга. Тя трая само няколко минути, но какви! Снимах я (снимките са божествени). Като се замисля тази дъга трябва да е някакво знамение, защото се случи точно като се качих на моста, такова съвпадение. Може би ме чака нещо добро. Сега преди малко се върнахме от един махленски ресторант, където ядох ризото със скариди и салата с Моцарела и риба тон. Пихме червено кианти и въобще царски. Ама тия италианци, и ризотото им - ризото, и живота им - живот!
Сега другите са долу в бара, но аз съм твърде претоварена с впечатления и искам релакс. Кико и Карлос (испанците) много харесаха нашето Виктори Утре ще ходим с Валерио, който е отявлен устатко, да се разправяме за обезщетението, което вече ни дължат шибаните авиолинии. Най-много ще ми липсва швейцарското ножче, ако багажа не се появи. В края на първия ден съм блажена, с десет кинта в джоба, без багаж и с едни обувки 37 номер. Чудничко! Ако не паднат от някъде пари, ще трябва да обявя бедствено положение. Жалко, че във Флоренция няма Ред Лайт Дистрикт!

1.03.2001 четвъртък Честита Баба Марта!

Вързах си мартеницата от майката на Ради. Марко (единия от Амичи де ла Тера) ме погледна много странно като му обясних за мартенишкия обичай. Ходихме с Валерито обаче ни пари, ни багаж още. Започна срещата. Нашата кънтри презентейшън мина добре. Дадоха ни карти за транспорта, което е много добре, защото глобата е 75 кинта и вече веднъж мина контрола, добре че бях редовна! Обяда беше много посен, с една дума "треволяк". Сервираха ни нещо като аспержи с вкус на печена маруля. В момента сме в една сладкарница и дегустираме божествено капучино (капучо) и торти. Току що изядох първата си ягода за тази година! Тортичките ни вгорчиха живота. Сметката ни е 30 000 лири. 19:00 Багажа всеки момент се очаква, най-сетне. Награбих се със сума ти безплатни картички, така че смятам да не купувам повече. Ради ми скръцна със зъби за скул тур-а. Утре пак ще ходим в Алиталия. Деби мързеливите италианци деби.
Пристигна нааааай-сетне тъпия багаж!
Току що се връщаме от един много уютен ресторант, където ядохме страшно много: спагети, пет вида пица, тирамису, червено вино... Аз седях до Сами и пратих имейл на тати от джиесема му. Иначе всичко е точно. Сега слизаме с Мавруда и Скоросмъртницата на Ради долу в залата, където ще стане купона, надявам се. ХЕхе, както се очакваше чужденците (с изключение на САМИ, който е НЕВЕРОЯТЕН) не харесаха ракийцата. .......

2-ри март, петък

Ходих в града да се разходя и се върнах за пресконференцията, в която участваше и кмета на Флоренция. Ядохме пици и ходихме в Палацио Векио. Вътре е приказно. Седях до Сами и много се смяхме (с тия микрофони).
После с Ради ходихме на пазар. Равносметката:
един панталон (комбат)
една риза (лилава)
една пола за сестра ми
яке
рокля за бала
и кетчуп за спагетите
Получи се обаче много Байганювска простотия, за която ме взеха на подбив. Представи си през цялото време обясняваме, че сме супер бедни от източна европа и т.н и по-тъмни доби всички ме сгащват как се прибирам носейки три огромни торби... Беше ужасен конфуз. В момента сме в една клубо-дискотечка, която се казва Дъ Ред Гартър - и вътре всичко е червено. Замахнах без да искам с чадъра към чатала на Сами, добре че той има бързи рефлекси. Това като пиша, та се сещам: Педро каза докато вечеряхме, че единствената част на прасето, която португалците не ядат, е пениса.
Танцувахме, и то всички! Кой каза, че европейските момчета не танцуват. Беше супер. Навръщане Сами ме държеше под ръка, защото едвам пристърях от болки заради обувките. Каза ми, че съм незабравима. Като се прибрахме една групичка слязохме долу в залата. Първо играхме на нещо като Макало, после на покер с бонбони. Изпихме ракийцата (кайсиева, Първенец, Асеновградска). Стана невероятен разговор за съдбата, нещата от живота... Абе вобще. Оказа се, че Самуелчо е на 29 години!

3.03.01 събота Честит Национален Празник

Пропуснах закуската, но не съм махмурлия, щото ракийката е много добра (пивка). Имахме сайънс миитинг. Кико разказа много готин виц за орален секс с кокшка. Зара ми каза номера на Сами. вечерта:: Кур! Няма да ни дадат парите на ръка. Реших да пътувам на стоп до Рим, но не знам как ще стане с Ради. Самуел си има приятелка :( Ради отиде с цялата тумба на диско, аз съм тук, подредих си багажа, къпах се.. Долу са Верена, другите германки и холандеца. Но нещо не ми се слиза. Оправихме едно италианско винце, но не се впечатлих нещо - твърде беше мокро. Не съм отговорила на тати. Представям си как щеше да позеленее: "Тати изхарчих всички пари, даже дължа 60 на Ради. Освен това ще си ходя на стоп до Рим, ама ти не се притеснявай, де!"

4.03.01 неделя

Пратих есемес на Никеца от телефона на Инеш. Свърши срещата. Все пак ни дадоха 300 марки, така че ще преживеем. Ако и Алиталия дадат някой леф, ще съм най-щастливия човек. В момента сме в много уютен ресторант - ядох лазаня - маняшко е!! и сладолед.. Взех си едно меню за спомен. Ако някой ден отида в Швейцария, трябва задължително да опитам фондю. Стана много смешна ситуация с гаджетата на Марайке. Лай карао! (буквално "Сера" на испански, но значи "Сбърках") изпратих есемес на Сами от интернет. Бяхме в много готин латино-бар, където пускаха джазче.

5.03.01 понеделник

Вече сме в самолета за Прага. Купих си невероятни сини кубинки. Абе това пътуване ще остане в историята ако не с друго, то поне с покупките. От дюти фрито си взех червен Ротманс и Нешънъл Джиографик (който в последствие загубих :((( Алиталия се очаква като се върнем в София да ни даде по 120 долара. Смятам да си купя джиесем и да подаря пейджъра на сестра ми. Купих много яки запалки - за мен и за Радо и диск на Стан Гец за Андреището.

6.03.01 вторник

В Прага си изкарахме весело. Спахме в общежитие за по 20 марки на човек + закуска + че е в центъра. Вечерта се разхождахме и пихме по бира в Хард Рок Кафе (от където свих един пепелник). Старе место - централната част - е много живописна, но най ме изкефи моста със статуите над река Валтава. Освен това ми направи впечатление, че пражчани са много високи, елегантни и красиви. Бе въобще, готин град! Със сигурност бих дошла пак, ако мога. Голям е клинч. Проявих снимките - ока са. Купих най-сетне подарък на Наталка (гривна).
Интересни чешки фрази:
Йе хуй! - благодаря
кура - пиле
`заврено - затворено
Маш власи на прделко? - имаш ли косми на задника?

снимах се с един графит за диляна. в момента летим над българия вече.

КРАЙ