И з х о д а
на костенурката
от старата коруба,
или на охлюва
от пропуканата
черупка,

на червея
от древното убежище в земята

е като движението
на ръката му,
когато от
джоба я изважда,
за да ми я подаде
и, за да задържи
дланта ми в своята -

движение, което
убива бъдещето предварително
и се изплъзва
като земноводно,
и не съществува
извън началото си,

и е невъзможно -

защото лъже.