Странд е вероятно най-известният магазин за масова продажба на книги в Ню Йорк, което на фона на размерите на града и трудно задоволимите изисквания на обитателите му, е впечатляващо постижение. Но въпреки популярността си, Странд не е най-голямата или най-старата книжарница в града - това са титли, които принадлежат на
Barnes and Noble и няколко спорещи помежду си антикварни книжарници. Основан през 1927 г. от Бенждамин Бас (и до днес собственост на семейството му), Странд привлича с огромен фонд от евтини използвани книги, както и с богата колекция от редки издания. Книжният магазин впечатлява и с хитроумното си лого „18 мили книги“, което е само приблизително изчисление на дължината, която всички книги биха имали, ако бъдат наредени в права линия.
Нека не забравяме, че живеем във времето на доставчици на книги като Amazon или Ebay. Тези Интернет книжарници изцяло задоволяват нуждите на читателя, който знае какво търси. Все по-малко хора имат нужда да се потапят сред огромни количества книги, когато единствено искат да притежават копие от „Шифърът на Леонардо“. За разлика от дрехите или храната, книгите не изискват физически контакт между купувач и продукт преди самата покупка. Книжарницата постепенно се превръща в социален локал, където хората купуват все по-често от импулс отколкото от нужда.
И точно в желанието за импулсивна покупка е силата на Странд.
Затова аз, макар и ленив журналист, слязох до самата книжарница и влязох. Ето до какво се докоснах там.
Странд успява да свърже в едно склонността на нюйоркчанина към хаос и любовта на сериозния читател към съприкосновението с интересна книга. За разлика от места като Borders или Barnes and Noble, почти нищо в Странд не е на мястото си - книгите са наредени на големи секции под табели с надписи („Поезия“, „Романи“ и т.н.), но помощта за купувача спира дотам. Това, заедно с факта, че голяма част от книгите в Странд са вече използвани или се предлагат с намаление, въвлича посетителя в нещо като приключение, чиято крайна цел е да открие нещо, от което няма нужда, но изведнъж страшно пожелава. По този начин Странд задоволява желанието за добра книга, видяна в ореола на личното задоволство от достигането до нея. Книгите, които купуваме оттук, са наши открития, с които се гордеем.
Редом с хилядите нови заглавия стоят вече прочетени от някой друг книги - изпъстрени с приписки по полетата, тук-там подчертавани или просто грижливо поддържани от предишните си притежатели. Имах чувството, че се срещам с особен вид „живи книги“, с които някой току-що е общувал и аз съм следващият, с когото разговарят, но може би няма да съм последният.
Първото ми посещение в Странд започна с 30 долара в джоба и с предварителното решение само да гледам. Когато излязох, носех торба, в която имаше издание на „Черна пролет“ на Милър с автограф от автора и две колекции на Алън Гинсбърг. Тази седмица смятам да отида отново. И понеже знам, че нямам нужда от нищо, обещавам този път само да гледам.
|