Тъгата винаги е пространствена

Яна Монева

Мухъл в ъгъла на тавана,

когато се почувстваш
затворен, разпънат,

между

ставането в седем
и новините в толкова вечер.
Обичайните разговори,
събирането на прането,
което никога не е така подредено,
както когато го простираме нарастващо -

с дните на седмицата:

гащи,
чорапи,
тениски,
панталони,
бели чаршафи,
завивки на облачета
и накрая висим аз и ти,
а влагата пълзи нагоре,

после се спуска към нас
от ъгъла на тавана -
вертикално.