Искам да започна с няколко думи за Коледа.
         Всички знаете колко е приятно и хубаво, елхите светят по площадите, навсякъде се разнася миризма на скара все едно си на панаир – и най-накрая всички са весели и щастливи и всеки чака да получи своя коледен подарък.
         Сега ще ви разкажа историята на моето Коледно прасе:
         Купих си прасе като всички други досетливи хора по-евтино, защото колкото приближаваше Коледа те ставаха по-скъпи. Донесох го вкъщи и всички много му се зарадваха.
         Започнахме да го опипваме и всеки викаше: „О-хо-хо-хо.“
         По заповед на тъщата извиках попа да прочете молитва на прасето преди да го заколим.
         След тази церемония всеки премина към своето занимание.
         Жена ми изкъпа децата и и м направи грамадни чалми на главите. Тъщата си нави косата на ролки и седна до печката. Балдъзата се беше намазала с нещо по лицето и приличаше на призрак посред бял ден.
         Жена ми беше си облякла някакъв пеноар с широки ръкави, а на главата си сложила две щипки, с една дума - приличаше на прилеп.
         Готвачката точеше ножовете в кухнята, а аз се бръснех в банята. В къщата цареше пълна тишина. Всеки беше зает със своето занимание, когато от кухнята долетя гласът на готвачката:
         – Прасето избяга!
         Не можете да си представите каква паника настъпи.
         Този вик на готвачката експлоадира като бомба. Изпищяхме всички и хукнахме на улицата да гоним прасето. Най-напред хукнах аз без шапка, насапунисан по устата, по потник и с пешкир около врата. След мен жена ми с щипките по главата, след нея тъщата с ролките по главата, след това балдъзата като чучело, та където минаваше плашеше хората, зад нея готвачката въоръжена с метлата и най-накрая децата с огромните чалми.
         Лично аз поех командването. Прасето нагло се оттегляше, но и ние напредвахме без жертви. Само дето по пътя на жена ми й паднаха щипките, а на тъщата ролките. Друго всичко беше наред и нашата банда летеше храбро напред.
         Преминахме през няколко улици, докато прасето се втурна в един двор. Тогава се разпределихме: тежката артилерия т.е. тъщата – оставих на вратата, понеже беше яка българка. Леката артилерия – жена ми и балдъзата – ги оставих на двора, за да пазят целия терен. Готвачката оставих при клозета, а децата ги разпоредих във верига. А аз започнах да разузнавам наоколо. Сметнахме, че всичко е под контрол, когато видях в двора една дупка, през която прасето беше се промъкнало. Това значеше, че нашата борба по-нататък е излишна. Върнахме се вкъщи уморени, измръзнали и гладни. Снегът валеше навън и засипваше всичко навред, а вероятно сега някой опитваше моето Коледно прасе.
         И така, аз на Коледа и цялата ми фамилия ядохме курбан чорба и говежда пържола вместо свинска, колкото да замирише на масата и да почувстваме, че е Коледа.