Имало едно време през девет планини в десетата царство господарство.
          Там хората не вярвали. Не можели да повярват, че един хубав пролетен ден за очите на децата от Персийския залив бил поредният ден в бомбоубежище, ден, в който някои от тях щели да станат сираци, ден, в който те отново щели да станат жертва на егоизма, скъперничеството и високомерието на "големите".
          Там хората някога вярвали в човека. Но в какво се е превърнал той сега? В машина за смърт и пари. За него парите от средство са се превърнали в единствена цел. Не случайно народът е казал "парите са добър слуга и лош господар". Но тогава човекът робувал на парите. Готов бил на всичко само и само да се добере до тях. За да стигне до заветната цел, той използвал лъжа, кражба, а понякога стигал дори до убийство. Затварял си очите пред социалната неправда. Отритвал хората само и единствено заради външния вид, заради тънкия портфейл или заради не толкова изтънчените мариери. Човекът робувал на собствените си предразсъдъци.
          Завъртян в безкрайния кръговрат на ежедневието си, той забравял за най-важното - за децата на улицата. Никой не се грижел за тях. Те растели сами, като диви храсти, сами се възпитавали. Играели си с хек до полунощ междукащите светлини на църквата "Св. Седмочисленици", а случайните минувачи гледали да седят по-далеч от тях и ги мислели за таласъми и богохулници. Възрастните изобщо не се замисляли, че те така са ги научили, че вече нямало нито една обща религия, нито пък общ език.
          Като се наиграели около 12 часа през нощта, гаврошовците отскачали до близките клубове и удряли по една Текила Сънрайз, че даже и по две-три, ей така за отскок. За да следват примера на големите, а пък и да бъдат такива. През размътените им от олкохола погледи се мъдрела смишната полицейска наредба, че тук алкохол на малолетни не се предлага. На месец-два Рицарят на царството ей така, профилактично минавал по късна доба в клубовете и въвеждал уж ред. Ама файда нямало! Малките гаврошовци отскачали в близките дискотеки, като преминавали със затворени очи пред новата наредба - "За деца под 16 години до 21.00 часа". С бойни крясъци стъпвали на дансинга и се кефели яко на техното и на черното. Ако някой ги закачел за нещо, те смело вадели нож и действали като в изгледаните американски екшъни... И така до ранни зори.
          Имало и граждани с будна съвест, които известявали родителите на малките немирници. Но... глас в пустиня - на възрастните им било все едно къде ходят техните гаменчета и бързали да хлопнат вратите, за да вземат един здрав сън преди поредния тежък работен ден. Родителското тяло имало своето оправдание - работело, за да дава прехрана на малките. Пък те къде ходят си е техен безнес. Да се оправят сами в живота...
          След лудите танци гаврошовците се отправяли към Попа, тук имало нещо ново, непознато, което се харчело като топъл хляб. Големите дилъри идвали и разменяли зеления Бог за зелени гущерчета. Хлапаците поглъщали опияняващия дим. А само на десетина метра от тях била колесницата - патрулка с царските ченгета в нея. Те доволно се усмихвали и си пиели сутрешното кафе, купено от техните големи приятели - наркодилърите.
          Родителите тръгвали отново на работа, а слънцето невинно изгрявало над царската столица, обвита в синкав прах и пепелява мъгла. А в тази мъгла изпитите сенки на децата на улицата, с блеснали погледи и пожълтели от "елексира" лица се запътвали към родните школа.
          Хората в царството отдавна били спрели да вярват. . .