Никола Гигов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Чешма

 

 

Чешмата като стара майка
край селото сама тъжи.
Изми лицето ми,
                                 дочака
да ме помилва,
освежи...

 

Благословено ме изпраща
като войник
                         на дълъг път...
Живот-една изпита чаша,
а чучурите
все текат...


 
 

 

 

 

 

©1998-2019 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]