Никола Гигов
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора
Чешма
Чешмата като стара майка край селото сама тъжи. Изми лицето ми, дочака да ме помилва, освежи...
Благословено ме изпраща като войник на дълъг път... Живот-една изпита чаша, а чучурите все текат...