Писател и журналист, автор на множество книги с разкази, романи и документална проза, както и на стотици журналистически материали. Роден в бедно селско семейство, Илия Николчин има оная нелека, но и завидна съдба, която звездата на литературата отрежда за своите избраници. Ученикът, който си пее, за да пребори страха, изминавайки пеша през зимните вечери седемнадесетте километра от гимназията в Белоградчик до родното си село Стакевци; младият учител във Вършец, който става в четири часа сутринта, за да пише; журналистът в поредица от периодични издания в провинцията и след това в столицата е винаги воден от голямата амбиция на литературата да придаде трайност на уникалното, неповторимото, невъзвратимото. Още в първите си книги с разкази, излезли в бърза последователност („Доброто небе на планетата”,1966; „Световно пътешествие”, 1967; „Железни хризантеми”,1971) както и в романа „Девет месеца и една нощ” (1972) Николчин изявява основните си характеристики като творец - топлота и човечност, грижа към живота на обикновените хора, усет за конкретния предметен свят, романтична мечтателност. Към тези черти през годините се добавят и стават все по-значими темите за природата с нейната целителна мъдрост („Пътешествие с Ива”, 1987) и за житейската философия, която може да бъде открита в простите и често пъти незабележими аспекти на всекидневния живот. Все по-задълбочен става интересът му и към историята и антропологията на родния му край, намерил израз в художествено историческата книга за Белоградчишкото въстание от 1850 година („Първулови размирици”, 2000) и в „Книга за Стакевци”, 2001. Николчин е автор и на произведения за деца („Слънчеви коне”, 1970 и “Турлакиада”, 1980), чието чувство за хумор авторът по-късно пренася и в писането си за възрастни. През последните години се появяват и някои от най-силните му творби - романът „Балканската Кармен” (за една трагична любов, покосена от етнически вражди, 1998) и „саркастичният роман” „Сатиникон” (за „дяволиадите” на прехода, 2006), както и сборникът с новели „Ние, влюбените” (2003), в който влизат предложените тук творби.
|