Денис Олегов, из „Оправдание за съществуване“, Стихотворения, Изд. „Отвъд кориците“

Денис Олегов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

Из „Оправдание за съществуване“

Денис Олегов

Кръговрат на сиротата

„Били ли сме или не сме били?“
Иван Методиев

Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно
ни вдъхва изначалната тъга.
Пресъхнали, преди да полетим,
заспиваме край извора безмълвни.
Проляли ненавреме кърви
прегръщаме арктически звезди.
Останали в чистилището кално
разтваряме се... като смешен дим.
Измама е, към което се стремим,
но прах ли е каквото е живяно?

II.

Но прах ли е каквото е живяно?
Тук няма я градината от детство,
а стъпки към желаното небесно,
естествено рушат ни като вятър.
Прогонени от сенките за вечност
ще бродим в голотата на инстинкта,
където неузрели ще поникват
отсъствия в тъгата по човека.
Зарастване на вкоренени рани
е щит срещу битийната ръжда.
Но стъпим ли на прага на дъжда
и времето ще бъде овладяно.

III.

И времето ще бъде овладяно.
Какво е време в дирите на нищото?
Заблудата за граници разнищвам
и в кода-кръговрат се вдявам.
С поредици от дишане и тлеене
вселената не може да приключи.
Водата на самотния ми ручей
се влива във космическо трептене.
На пътя неизбежната врата
от лоното на въздуха откъртвам.
Сковани от усещане за смъртност,
сираци ли пристигаме в света?

Монолог на горския човек

Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.

Умът ми нека да пусне всички думи невнятни
по реката от време като прах необятен.

Ръцете нека разтворят наранените шепи -
в монотонната нощ всеки сън да е пепел.

Щом душата е вечна, светлина ще посея
и в нощта ще се раждам, и в нощта ще живея.

Аз прегръщам зората като крехка отмора -
нека в бавния час моят грях се разтвори.

Да възкръсне денят, за да тръгна по брода,
като горската сянка нека дишам свободно.

Нека в камъка счупя на омразата меча,
да не търся Човека, а да искам човечност.

Отвъд същността

Самотите преброждаме слепи -
деца сме на счупено ложе,
вкочанени аскети,
съхранили богатства от белези.
Ненаучени да се взираме
в шума на вродена тревожност
с премълчани въпроси,
от които въздигаме себе си.

Превъзходствата липсват в съня -
кървим неугледни парчета -
вкаменени останки,
прекроени по шев на подобие.
И насмешки кънтят глухонеми
лица на позорното вчера -
разкъсани длани - внушения
в илюзорните входове.

Битиета с разхвърляни дати
и дни несъбрана реколта -
плодовете повтарят блуждаещи
измислени страсти.
Оцелели от цели и случай
живота съграждаме голи -
прекосили пустините само
ще минем
отвъд същността си.

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]