Как да нарека вървенето

Палми Ранчев

Спомням си как се разхождах
по алеята допълваща брега.
Главно крачките и вятъра.
Но и синьото, означило ясно
докъде морето е достигнало.
И после скромното завръщане,
продължиш ли по небето.

Неясно крачиш, прескачаш фасове,
заобикаляш крепостна стена.
Усилията ти са единствено,
ако опиташ да запомниш
безкрайните подробности.
Прозрял през следващите дни,
че са едни и същи.

И в следващите подир тях.
Но само толкова.
Отдавна не е същото
безгрижие на погледа.
Прилича, но не е.
И няма никога да бъде.
Сигурно заради това подреждам
крачките си акуратно,
една след друга, една след друга,
каквито смятам, че тогава са били.

Понякога забравям вятъра.
Но го усещам постоянно в лицето си.
Накрая остават само някакви сияния,
разтварят ме незабелязано
и бавно ме издигат
след всяко моя крачка.

Не виждам повече, поискам ли
да видя каквото и да е.
Подробностите са изчезнали.
И как да нарека вървенето
в избеляло от височината синьо.
Ако вече не съм нито горе,
нито на алеята покрай морето.

върни се | съдържание | продължи