Движение

Палми Ранчев

Небето примирява крайностите,
разпростряло се с въздишка
между два далечни хоризонта
и дървета от маслинова гора.

Оставя ги стърчащи да се гледат,
как пристъпват и докосват рамена,
събрани от движението на слънцето.
И как изчезват без предупреждение.

Недочакали раздялата със сенките,
осъществили се в усещане
за преминаване от светло в тъмно,
от близко - към наистина далечно.

От желанието да виждат и да научават
повече за слязла привечер,
дорисувала дървесните корони,
притаени в тъмнината.

Постепенно се превръщат в дъно,
в поглед и напрегнато очакване.
И накъде ще продължи нощта,
ако не е ясно - идва или отминава.

върни се | съдържание | продължи