|
|
Призрачно
На Жоро
Пъпли мракът в призрачната стая -
синеок, потаен... и мълчи.
Спи във ъгъла, съвсем забравено,
плюшено мече със стъклени очи.
Мракът го докосна с хладни пръсти,
впи се в пухената мекота.
И събуди се мечето - сенки гъсти
се прозяваха във стъклена луна.
В рамка на прозорец Тя (луната)
долепи се, плъзна се за миг
и изтече под перваза в тишината.
А мечето сви се със болезнен вик.
В ъгъла на призрачната стая
плюшено мече сред мрак стои.
А по пода тъжно се търкалят
непотребни стъклени сълзи.
|
|