Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Ти спиш.
Сънуваш. Дишаш равномерно.
Като новородено си.
Сънищата ти са резерват за мечти.
Утайка чувственост.
Заговор.
Опит за правоговор сред разгъмжали се гласове.
Сънувай, сънувай, а аз ще те наблюдавам
отстрани -
многообещаващо и плахо.
Електронна публикация на 09. януари 2009 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!