Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
На децата ми.
Вие си нямате още минало.
Многотомно. Неуютно. Бягащо.
Нито тъмно, нито светло.
Нито прозрачно.
Нито откупено от прекупвачи.
Не сте имунизирани срещу капризничещи спомени.
Не сте се пристрастили към биографиите си.
Към самотите си.
Към клаустрофобиите и еуфориите си.
Нямате си коренища.
Нито белези от земното притегляне.
Но си имате настояще -
бъдещетворящо.
Електронна публикация на 19. юли 2010 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!