Едва-едва
промушвам се
между разбързалите се
пешеходци -

нахъсани, навъсени,
улисани, сприхави.

Шмугвам се.
Между гъстите им сенки.

Между езиците,
между гласовете.

Едва-едва,
едва-едва...

Като просяк
на подхвърлени погледи,
подхвърлени думи,
подхвърлени звуци.

А сетне
засядам...

Там някъде...
между редовете.