Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Искам да скрия залезите си в сърцето ти.
Да осъмна безмълвно в твоето утре.
Изоставено от всички.
Отзвучало в случайността...
Да съм чезнещ като сянка.
Като сянката ти, която оставя неизличими следи
по тротоарите на уединението ми.
Електронна публикация на 19. юли 2010 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!