Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
И си каза -
твърде чуплив съм за този свят на бетоновози и бетонобъркачки,
твърде невидим съм за този свят, гъмжащ от образи и събития без корени,
твърде непродуктивен съм за този свят на безпощадно продуктово-позициониране,
твърде простосмъртен за общество на сложносмъртните,
твърде непредубеден и неубедителен за общество на безупречните,
твърде непримирим в смирението си, твърде утаен
в себе си.
(7 февруари 2014)
върни се | продължи
Електронна публикация на 18. февруари 2014 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!