Петър Петров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Това е то –
опитвам да дисциплинирам самотата си.
Носталгията ми по бъдещето е минирана с нежност –
една изтъркана от употреба дума.
Подобно покоряването на върховете, кроенето на планове, прескачането на редовете, бягането с препятствия.
Случваш ми се все по-кратка и все по-мътна.
Случваш ми се.
Зейнала като кратер
от интимност.
Електронна публикация на 09. януари 2009 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!