Уморих се
от челните страници
на утрешните вестници,

от вчерашните копнежи
на онзиденшни хора,

и от обещанията
с изтекъл срок на годност.

От смъртта
за всекидневна употреба,
отглеждана като нежен бурен
в разградената медийна градина.

От реномето, рамката,
маскировъчните костюми.

От парада
на аполитичните.

От радарите
на властимащите.
И на властнямащите.

От благотворителните
акции и транзакции.

От едротемието.
И от игрите на дребно.

От отворените финали.
И от затворените пространства.

От етичните норми.
И от социалната (ре)интеграция.

От гоненето на норма.
И от гангрената на социалното тяло.

От апатичните,
филантропите,
апаратчиците...

Уморих се
от самата стратегия по уморяване.

От зарибяването.
И от опирането на ножа до кокала.

От оперираното чувството за хумор.
И от бума на пластичната хирургия.

От свръхконсумацията
на консумативи.

От битката - духовна и телесна -
столица-провинция.

Уморих се,
това е.