Искам да намеря
линк към душата ти,
но милиони рекламни банери
се изпречват пред очите ми.

Опустошават
зрението.

Отвличат
вниманието
срещу непосилен откуп.

Затова ти изпращам имейл
с линк към душата си.

Поне чрез това неповикано,
но обадило се стихотворение,
да ме срещнеш,

да убиеш прозявките ми
в зародиш.

Да се спомним в самозабравите си.
Преди да се споминем.

Чакам те. Там…

На първата пряка
виртуална пътека.

Прав, здрав -
при смекчаващи вината
обстоятелства.