Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Хронометър

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      Безкрайни метални огради
      и единствения начин да продължа напред
      и да се върна твърде много назад,
      да закъснея, подранявайки
      за новото си прераждане
      в същия облик с променено съдържание.
      Самотната Коледа капе, разтопена от
      трите цвята на светофарите, докато се оглеждам и
      фаровете на колите се изливат в очите ми.
      Отражения на сенки по мокрия асфалт
      размиват очертанията на реалността
      и тракането на подметки отмерва времето,
      в което пресичаме.

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 04. март 2011 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]