Безкрайни метални огради
и единствения начин да продължа напред
и да се върна твърде много назад,
да закъснея, подранявайки
за новото си прераждане
в същия облик с променено съдържание.
Самотната Коледа капе, разтопена от
трите цвята на светофарите, докато се оглеждам и
фаровете на колите се изливат в очите ми.
Отражения на сенки по мокрия асфалт
размиват очертанията на реалността
и тракането на подметки отмерва времето,
в което пресичаме.