Аз се казвам Непринуден Никой, зъл герой от мрачна приказка,
един истински малък кошмар,
искаш ли да дойдеш и да се потопиш в света на отчаянието,
където мрежите на паяците са захарен памук?
Съгласяваш се и си щастлива.
Нарязвам те с бръсначи, докато спиш,
Аз, царят на гаднярите, и жестокостта ми
се излива върху локвите от тъга,
а кръвта в болезнените цепнатини
е само доказателство, че сме просто хора
и никога няма да избягаме от това.
Снощи разглеждах тялото си в бялата стая,
оставяйки водата просто да отмие натрупаните
гадости, и леденият полъх прониза гърдите ми,
а след това се промъкна през притворената врата и
вкопчени един в друг, удавихме се във всекидневието,
това ли всъщност искахме,
спасихме ли се, или се убихме взаимно,
или всичко беше лъжа?
Удавени гълъби сред изсъхналите лилии
танцуват по течението.
Зимата обезлюди парковете и по алеите на дните ни
смехове разкъсват самотата
и бирени стъкълца блестят на слънцето.
Аз съм Непринуден Никой и живея във града,
аз съм Непринуден Никой и не обичам да плача,
аз съм Непринуден Никой и се съгласявам да играя -
каза Непринуден никой и изчезна сред тълпата.