Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

САУЛЕ1

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      сияйните ще въздигнат ослепителния диск,
      за да започне дните и смъртта си земният човек
      и огнената колесница ведно с колелата си
      горите ще върти-вселенски спици,
      забили се в очите на всекидневните слепци,
      животът им - блата, мъгли, омраза,
      забързала със всички сили слeпота
      към урвата на каменните дни

       

      приветствам те, Сауле! в топлината ти
      кръвта ми ври, откривам сили да обичам
      и докато времето човешкото ми тяло не стопи
      по стълбището на лъчите ти ще се изкачвам
      нагоре, все нагоре, към любимата жена, верния приятел,
      към единствените брат, майка и баща...

       

      пръстен ябълка корона - това си ти,
      умиваща конете си в Северно море,
      стиснала в ръцете си златните юзди
      на собственото ми прераждане,
      вгледан в теб, съзирам овъглени руни,
      потъмнели сребърни дворци,
      птици с излекувани крила,
      политнали отново

       

       

       

      ---

       

      1 Сауле е богинята на слънцето в прибалтийския фолклор,
      епоним на думата за слънце в съвременния латвийски език. [горе]

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]