ПРИСТАНИЩЕ

Калоян Праматаров

 

прозорци, зимата, опряла чело о стъклата,
нашепва думички от лед, денят е бял и матов
петлите пеят зад плетениците от скреж -
замръзнали дървета на живота
Прибалтика, крайбрежен град,
гасят фабричните комини пламналото слънце
и то блести сред облаците дим с невнятна слабост
прозирен камък, необработен кехлибар

 

потъва утрото във сивите води
и хора, улици, дървета, къщи се превръщат в декор,
привързан за кея с ръждясали вериги,

 

пристанище. зимата вие с глас на корабна сирена.
и жълтите листа, фасадите от бели и червени тухли,
разградените дворове, фарът
слушат снежната ѝ песен, в мъглите скърца кран,
рибарите замятат... хората - купчини въглищен прах,
навяни по твърдия и мокър пясък,
вървят сред фабрики, вагони и машини
черни слънца в санаториума на небосвода
кораби хвърлили своите товари

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи