Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

КУЧЕТО НА БОГ

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      натопила сребърно перо в мастилницата на ноември
      Зимата изписва с черно оголени дървета,
      излинелите листа прехвръкват – врабчета в северния студ,
      слънцето - нагрят котлон, едва блести под пластовете сиви шуби на небето,
      от морската лула пълзят мъгли,
      призрачни мужици пият в прегракналата заран

       

      сънувах утрото – старица албинос с дървени очи и клечки вместо зъби,
      повиваше ме в белезникаво сукно, припявайки латвийски дайни,
      от голото ѝ тяло сипеше се пясък

       

      сънувах и нощта – река, пронизана от сенките на дървени подпори,
      измъчени от тъмната вода, вечерницата разпалваше огнище

       

      сега съм буден. Змии-сънища пълзят към млечен обед,
      телата им изпълват ведрото на деня, връзва ги вятърът на възел,
      Вървя, аз, кучето на Бога, под слънцето на северния град
      сред дряновете в парка – напоени с кръв камшици,
      въздухът е с камъни застлан,
      черно е гнездото на съня ми

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

 

Електронна публикация на 14. август 2021 г.
Публикация в кн. „Дайни“, Калоян Праматаров, редактор: Марин Бодаков, Изд. „Сонм“, С., 2017 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]