КЕРВАН

Калоян Праматаров

 

върви керванът уморен и тъжен
между небето и земята
редуват се слънца над градската пустиня
където джинове кроят хорските сърца
и човекоядци чакат
уморени пътници да минат
тук времето е господар
часовникът не спира да превърта
минути като часове
душите ни пресъхват

 

с настъпването на нощта
луната спуска мисли
през прозорците на хана
с каменни стени по чийто плоскости дори
погледа се плъзга и
пръстите напразно търсят
пролуки да се хванат

 

империята на утре рухна
и банда дяволи с кикот надуват златен рог
и дните водят във окови
в чест на новия живот