ЛИМОН

Калоян Праматаров

 

I. Малко преди

 

тъй като звучи по добре от защото
това пишеше на небето

 

 

Два асансьора в болницата.
Три парахода на брега на морето.
Празни бирени бутилки, от старите.
Кафяви и зелени на цвят.

 

Стъпвам сигурно по зимните улици
на сивият ни град и се усмихвам.
Влизам в претъпканите, вонящи
кръчми и дишам цигарен дим.
Неадекватността е малката ми сестра
и аз пищя със всички сили пред огледалото.
Преди известно време изгубих възрастта си,
изхвърлих часовника си и забравих.
В мъглите на крайните квартали,
фарове на автомобили осветяват мрачните ни лица.
От върха на тънката игла се процежда капчица лимон.

 

 

 

II. Една сутрин

 

 

Завист, лицемерие, простотия, зложелателство,
егоизъм, комплекси, агресия, несправедливости
правят пътищата хлъзгави
и всяка година стотици хора губят живота си.
Една сутрин се събудих рано
и се опитах да се надигна от леглото.
Тъгата не ми позволи.
Навън валеше дъжд и гръмотевици възвестяваха
смъртта ми.
Облякох се в сиво.
Заших джобовете си.
Залепих страниците на книгите си.

 

Когато някой дойде ще бъде посрещнат от зазидани
прозорци и врати.
Ще опита да погледне през пролуките между тухлите.
Аз няма да съм там

 

 

 

III.Прераждане

 

 

капки джин
капки джин
капки джин

 

на краката ми две котви:
многословие и поучителност
в ръцете- факли
бавно потъвам
в бъдещето

 

капки джин
отразяват слънчевата светлина
по разпилените листа хартия

 

чаши джин
чаши джин

 

счупвам се на мънички парченца
като поезията
и се разпръсвам по мръсните софийски улици:
цветни стъкълца и червени дяволчета