***

Калоян Праматаров

 

отдалечих се от тукашния свят,
единствено огньовете отвъд ме сгряват
водопадът на гнева мие своето малко
метеорите трошат гръбнака
и тази нощ скорпионът под гениталиите на бика
е знак за предизвестена смърт
покров, под който се усмихвам,
но нека да оставим мъртъвците

 

уличните лампи -
лисици, с пламтящи факли, привързани на гърбовете
кръстосват дворцови алеи
камбани бият под небцето на градът озъбен,
в оранжерията на зимата една жена ме топли в шепи
кладенецът на мълниите се препълва...