Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      понякога така се сбърквам, че се смръзвам
      чаша препълнена с кафе, политнала към пода
      миг позитивизъм преди да се разбия с трясък на парчета
      просто някой ме изпуска и се пръсвам

       

      как бих искал да върна стрелката на часовника обратно
      да се превъртя като железен пръстен-ключ в житейската ключалка
      да ме разнищи щастието с неумолимата си човка
      забравата с трионът си да ме нареже,
      мъж на талпи: за покритие на гробното пространство,
      за градински пейки, детски кът и кучешка колиба

       

      по-рано бях преизпълнен с гняв, сега единствено съм тъжен
      то е като да крещиш в дупка, земята душата ти поглъща,
      и думите в гърлото засядат - буца, която е трудно да преглътнеш

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 29. октомври 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]