***

Калоян Праматаров

 

код жълто над цялата жена, хартиени лястовици разлистват времето преди вълните
просмукани от тъмнота - ласкав цирк за акробатиката на езика, - в затишието на приливните дни едно човече си кръжи: изпуснато хвърчило над облачните планини, чемерно, пепелявосиво, взаимоотношения прелитат
под напора на своенравната вода прозорците на сградите се чупят и отраженията им рукват над знойните реликви, любовта се смръзва като насекомо и отказва съпротива - стародавно в стадият на каменен зародиш, - и колкото и служителките в храма да танцуват, то инатливо отказва да помръдне…
в еклектиката на града, траекторията на полета бележи чупки – бумеранги, очертали стъкло-бетонни, непроницаеми квадрати, - и често някой бърза да се изприкаже, взима каквото му е нужно и си тръгва. Нощем вятърът не се скъпи, стъпките са с дъх на бира, да запазиш равновесие е трудно…