Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      код жълто над цялата жена, хартиени лястовици разлистват времето преди вълните
      просмукани от тъмнота - ласкав цирк за акробатиката на езика, - в затишието на приливните дни едно човече си кръжи: изпуснато хвърчило над облачните планини, чемерно, пепелявосиво, взаимоотношения прелитат
      под напора на своенравната вода прозорците на сградите се чупят и отраженията им рукват над знойните реликви, любовта се смръзва като насекомо и отказва съпротива - стародавно в стадият на каменен зародиш, - и колкото и служителките в храма да танцуват, то инатливо отказва да помръдне…
      в еклектиката на града, траекторията на полета бележи чупки – бумеранги, очертали стъкло-бетонни, непроницаеми квадрати, - и често някой бърза да се изприкаже, взима каквото му е нужно и си тръгва. Нощем вятърът не се скъпи, стъпките са с дъх на бира, да запазиш равновесие е трудно…

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 29. октомври 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]