Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      ...залепнал за изумрудените камъни на Тибър, докосвам с език затлачена античност, древна мида, едната половина на лицето ми е птичи череп, забил клюн в цепнатина – крехък мост с развени, черни дрипи - а другата част е женска половина, с полуотворена уста в която фонтаните изливат тритони, риби и делфини. Гърми. Приижда тиня. Течението е бавно. Дърветата лежат безмълвно в горящата вода…
      ...жарко лято, в обедния зной цикадите изрязват свещената гора, панаир на трясъка в сърцето на пазача, където чезнат кошмарните гребла от галерите разбити на трески в женското начало. Пазачо, в днешно време какво ли толкова има да се пази? Полудял е съвременния светопоказател, а зимата ще навести градината на всеки и каменните статуи вятърът ще блъсне...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 29. октомври 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]