***

Калоян Праматаров

 

...залепнал за изумрудените камъни на Тибър, докосвам с език затлачена античност, древна мида, едната половина на лицето ми е птичи череп, забил клюн в цепнатина – крехък мост с развени, черни дрипи - а другата част е женска половина, с полуотворена уста в която фонтаните изливат тритони, риби и делфини. Гърми. Приижда тиня. Течението е бавно. Дърветата лежат безмълвно в горящата вода…
...жарко лято, в обедния зной цикадите изрязват свещената гора, панаир на трясъка в сърцето на пазача, където чезнат кошмарните гребла от галерите разбити на трески в женското начало. Пазачо, в днешно време какво ли толкова има да се пази? Полудял е съвременния светопоказател, а зимата ще навести градината на всеки и каменните статуи вятърът ще блъсне...