Калоян Праматаров

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

Калоян Праматаров

 

       

      В транс на опиянение от плячка летят самозабравени глави и в яростни вълни от думи мъртвата реалност на един уж жизнен свят шепти: „Че кой си ти?“ - Удавник в мрака. С черен камък на врата.
      Уморих се от толкова много врати. От всички тези „заповядай“, „време е да си вървиш“. Присядам, опирайки мокрия си гръб на издраната стена, и оставям пясъците да погълнат всички тези стаи. Галерии от болка. Галери на живота. В пясъка се къпя със смъртта, моята невеста, и често изплуваме на отсамния бряг на нощта с представата за себе си. Голи. Само двамата. В пясъка застигат ни огнените риби на залеза и махаме с ръце като подивели птици, изгарящи в слънцето. Плаващи пясъци

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 29. октомври 2020 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]