Обесени ядки с мащерка

Стефан Прохоров

Ако всяка една ядка реши да се обеси,
ще накърни гордостта на ореха,
защото той не се е сетил пръв.
Ако сърцето на една бухтичка се окървави,
като това на кипящ чайник,
то голямата палачинка на земята ще загори от мъка.
И после ще ми говорят,
разните му там поети,
че светът е е само рози и любов
Пък аз ще им отвърна - Клетници!
Аман от люти шипки без самардала!
А те ще се погледнат смутено,
неразбиращо какво им казвам,
няма начин - туй е то,
безкрайното мълчание
на четирилстната детелина,
танцуваща гьобеци върху Хендел!

върни се | съдържание | продължи