Птиче

Стефан Прохоров

Споменът идва.
Споменът дойде.
Наака ме птиче
на „Шанз Елизе“.

Бях пред театър –
вечерен спектакъл.
Портиерът ме пита:
Кой те наака?

Поглеждам го смело –
в очите ми лед.
Едно птиче, мосю,
това носи късмет.

От тогава разправям
тази случка на всички.
Но защо ме отбягвате,
уважаеми птички?

върни се | съдържание | продължи